Президент на ДС и ДПС

Open Letter to the President of EU regarding election of Georgi Parvanov Отворено писмо към президента на ЕС Click here

Георги Първанов - претендентът на неразрушимата триада от посредственост, зависимост и амбиция за власт

Гарантът на специалните служби

Зависимостта на Гоце от бившата ДС има дълбока и трайна основа

Ст.н.с., д-р Антоний ГЪЛЪБОВ

социолог

Президентът трябвало да бъде енергичен и да налага позициите си във вътрешен и международен план, а не да е заложник на партийни интереси, казал Георги (Гоце) Първанов преди дни, при откриването на събора в Неделино.

Проблемът с досиетата трябвало да бъде решен законово, в съответствие с изискванията за националноотговорна позиция и той нямал намерение да влиза отново в този дебат. Така пък отговорил секретният сътрудник Гоце на въпрос относно искането кандидат-президентите да подпишат декларация за необвързаност със структурите на бившата Държавна сигурност. Пред вестник “Афтенпостен” Георги Първанов заявил, че приемането на нов закон за досиетата било част от “естественото развитие на усилията за по-голяма откритост в българското общество”.

Като че ли няма нищо неочаквано в обичайната наглост на подобни твърдения. И все пак именно в техния подтекст се крие истинската същност на политическия персонаж Гоце Първанов.

Зависимостта на Георги Първанов от структурите на Държавна сигурност не се изчерпва с умилителния разказ за неговия патриотичен подтик да преначертае историята, така както е било удобно за комунистическата пропаганда.

Словоохотливостта, с която бяха разказани подробности

около неговата “историческа” задача, напомня за бързината, с която през 2001  се появи информация за досието “Паразити”, водено срещу Симеон Сакскобургготски и официално прекратено в края на 50-те години. И в двата случая целта бе една  и съща – да бъдат прекратени подозренията за истинския мащаб на зависимостта, в която се намират хората, за които са били създадени съответните агентурни псевдоними и досиета.

Георги (Гоце) Първанов е типичен представител на една значителна група от хора, които сравнително бързо разбраха, че бързият асансьор към властта в комунистическия режим преминава през Държавна сигурност. Ограничените интелектуални и професионални възможности на тези хора и безогледната им амбиция към властта не предполагаха нито академична, нито чисто партийна кариера. Историята на БКП, по подобие на Педагогика на пионерската и комсомолската дейност, бе една от псевдоакадемичните дисциплини, създадени от режима, не само за да промиват мозъците на студентите, но преди всичко

за да осигурят научен ореол на своята терористична

и противозаконна организация. Това бе огромен резервоар за “кадри”, готови на всичко, за да бъдат забелязани и да се доближат до върховете на партийната йерархия.

При полагането на клетвата си Георги Първанов заяви: “Като президент ще бъда гарант за това специалните служби да работят единствено в защита на националните интереси и сигурността и правата на всички български граждани и техните сдружения”. Това, разбира се, предполагаше създаването на единна законова уредба на статута и координацията в дейността на тези специални служби. Нищо подобно не се случи. Като президент Георги Първанов запази и дори насърчи липсата на координация в действията на тези служби, съхранявайки изцяло контрола си върху Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. “Гарантът” на специалните служби подкрепи амбициите към властта на Бойко Борисов, възползвайки се от тоталното безсилие на Георги Петканов като министър на вътрешните работи. Може би Георги Първанов видя в Борисов сродна душа, но по-важното е, че

демократичната реформа в сектора за сигурност бе блокирана

и компрометирана от сегашния претендент за втори мандат.

Това е начинът, по който Гоце си представя властта – като възможност да превърнеш своята зависимост в оръжие, което след това да спазариш, за да гарантираш собственото си оцеляване. За него, т. нар. “партийна обвързаност” е отминал етап. Като всеки истински “партиец” Георги Първанов винаги е презирал комунистите, които подкрепят партията му заради убежденията си. Партията на тези хора винаги е била самата власт, независимо от това какво ще говориш, с кого ще се съюзяваш или срещу кого ще протестираш. Противопоставянето между комунистите и партийците в БСП ще взриви крехкото равновесие на компромиси в т. нар. левица, но политическият персонаж Гоце най-вероятно ще оцелее. Защото никога не си позволи да се изправи срещу онези, които му осигуриха бляскава политическа кариера, за да гарантира на свой ред той собствената им политическа мутация.

Заявлението на Георги Първанов относно новия закон за досиетата по специфичен начин завършва неразрушимата триада от посредственост, зависимост и амбиция за власт. След като осигури практическото

прекратяване на дейността на Комисията за достъп до досиетата

на бившата ДС през 2002 и по този начин осигури управлението на НДСВ и ДПС, днес Георги Първанов се надява, че мнозинството ще му се отблагодари със същия политически комфорт. Всичко това бе гарнирано с парвенюшка показност във външнополитически план. Георги Първанов “отговори” на въпроса за причастността му към ДС в присъствието на по-голямата част от дипломатическия корпус в България. Заявлението, което коства оставките на няколко високопоставени европейски политици, бе представено като подвиг. Георги Първанов каза как се е появил Гоце, но не и какво всъщност е правил той, надявайки се, че онези, от които зависи, ще предпочетат него пред  амбициозните му конкуренти за поста “гарант на специалните служби”.

Българската национална сигурност се нуждае от ясни, демократични и професионални правила за развитие на специалните служби. Страната ни не може да си позволи да отлага повече гаранциите за професионализъм и ефективност в дейността на сектора за сигурност. Онова, което Георги Първанов нарича партийна зависимост, всъщност е

единственият демократичен път за граждански контрол върху

действията на президента в сферата на сигурността. “Независимият” кандидат Георги (Гоце) Първанов още веднъж ще се опита да изтъргува собствената си лоялност към ДС срещу възможността да гарантира интересите на олигархията, препятствайки реформата в специалните служби.

“Аз не бих се поколебал да кажа истината, дори когато тя е нелицеприятна, когато не носи дивиденти”, излъга Георги Първанов в началото на своя мандат. Оттук нататък остава открит само един въпрос: готови ли са българските граждани да преизберат за президент човек, който заради собствената си зависимост блокира реформите в сектора за сигурност и по този начин увеличи стратегическите рискове пред България.

назад

Corpus delicti

Ани ИЛКОВ

Представете си, че всичко, което навремето Едвин Сугарев написа в своята брошура “Диагнозата Филчев”, започне едно подир друго да се доказва. Представете си - започнат да се явяват свидетели, които заявяват, че Филчев така и така... Той в конкретен ден, в конкретен час извършил това и това и т. н. Представете си също, че българите вече са избрали Георги Първанов за втори мандат, остъргвайки с шепа влажния пясък на мрака, върху който е стъпил -  не пясък, а живи пясъци, жив мрак. И какво? Какво, след като човекът е избран? Вече няма как да го задължим да се яви пред съда за укривателство.

Ами аферата “Петрол срещу храни”?... Какво ще стане, ако след време, когато Кофи Анан най-после бъде изритан от ООН и разследването се продължи и задълбочи, и бъдат разкрити нови данни за участието на БСП в далаверата - данни, годни за съд?... Нашият човек обаче е вече избран, уви и олеле!

Представете си, че бившият офицер от Държавна сигурност, който водил през 1989 Първанов за носа, реши да даде второ интервю. Бездруго в първото си интервю той направи намеци, остави бели петна и като че ли прикри част от истината. Ами ако реши, поради гузна съвест или ресантиман, този път да не бъде толкова пестелив?... Тук трябва да се знае, че каквито и малозначителни норвегии да се прави, че посещава, ако за Георги Първанов се разкрие, че е бил плюс всичко друго и доносник на бившите тайни служби, западното обществено мнение ще се изправи срещу него. (За справка: скандалът около Гюнтер Грас, който при това е и Нобелов лауреат, и писател, и германски социалист, и не е бил доносник на трийсе и кусур години, а есесовец на седемнайсет, докато Първанов е един балкански импостьор!)...

Тогава - чрез великия народен избор, разбира се, - институцията на президента ще се окаже блокирана в своите основни функции. Но дори и в момента, докато пиша, въпросният Георги Първанов прави в Гърция договорки с офицера от КГБ Путин, за да съсипе природата на Странджа и Бургаския залив, като прокара през тия места изгодна само за нефтения кеф на Русия и Гърция петролна тръба. Тоест той и сега предава българските национални интереси.

Като типичен балкански натресеник, ако бъде избран за втори мандат, Георги Първанов ще плюне и в утробата, която го е родила политически, а именно БСП. Наблюдателите все се врат да прозрат в деликатностите на дясното, но е повече от очевидно, че благодарение на Георги Първанов, а не на “дясното”, възникна и Бойко Борисов. Вярно е, че първоначално той бе заченат като “попова лъжичка” в “плодната кал” на Симеоновото блато. Ала циничното оченце на Георги Първанов най-напред забеляза мерзките таланти на момчето и го полека-лека превърна в boytoy. То не беше веднъж, не беше два пъти, не беше три пъти - ами комай катаден Борисов се сополивеше из президентските кошари и под благосклонния поглед на Георги Първанов доизпедепсваше занаята на фурнаджийската лопата, учен от него още когато е ставал член на БКП и медицинска сестра на Тодор Живков.

Впрочем, и другарите социалисти, и котерията на ДПС трябва бая да се позамислят над въпроса - какво става при втори мандат на Георги Първанов? Ако не могат да мислят, то нека попитат Божидар Димитров, който също не може да мисли, но през неговите уста се чуват често златните мечтания на Борисов, който също не може да мисли, но то не му и трябва - той просто е фурнаджийската лопата в ръцете на Георги Първанов, с която, при втори мандат, той може да изгърби, когото си поиска.

В крайна сметка, не само простотиите, които Бойко Борисов извърши, но и начинът, по който той бе умишлено “конструиран”, за да ги извърши, говорят недвусмислено: именно втори мандат за Георги Първанов може да се окаже така дълго търсеното “веществено доказателство” (corpus delicti) за края на демократическата воля на българското общество. (Това, което минава през медиите като натиск да бъде преизбран Георги Първанов, прилича на фашизация.)

Обаче!

При лошо влизане в Европейския съюз, както се очертава да бъде, и при един край на демократическата воля, в България може да се завихри такава буря, та на горните мошеници да им се стъжни. Защото нито Първанов е Уго Чавес, нито Борисов - Бианка Джагър... Но ще видим, ще видим - въшката като се напие с кръв излиза на челото. Както и всяка свиня, доживява своята Коледа!