Who is against Great Bulgaria is against the Slavs. Bulgaria gives Cyrillic alphabet, Christianity to all Slavs-weapons against assimilation, tyranny.

Krste Petkov Misirkov a great Bulgarian Macedonian  Part 1

Kръстe Петков Мисирков

Народността на македонците. 1924 г.

"Но ето, че се раздават викове на самите македонци: ние сме българи, повече българи от самите българи в България...Вий сте могли да победите България, да й наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ний не сме сърби, че ний досега сме се казвали българи, тъй както се казваме и днес и така искаме да се казваме и в бъдеще.
Искате ли отстъпки от нас? Искате ли да сме по-малко българи от самите българи? Да ви отстъпим? Отказваме се да бъдем безразлични към националните ни интереси като други.
...
Наричаме ли се ний българи или македонци, ний винаги се осъзнаваме като различна от сърбите и с българско съзнание народност.."

"За македонцките работи"
(1903 г.)

1. Ниiе се велефме бугари

Ниiе се велефме бугари. Со тоа, од iедна страна, сакафме тоа име да ни послужит како центр, около кого сите да се згрупираме, без да бараме за таiа цел'а некоi друг, а можит и сосим нов, од друга, ниiе мислефме, оти вистина во соiединеiн'ето со бугарите iет нашата сила.

2. Бугарите во Македониiа

Комитетот можит да се пофалит и со по-умерени раководци, но тиiе мислеа, оти спасеiн'ето на Македониiа iет само во дуовното iединеiн'е па и господствуаiн'е на бугарите во Македониiа.

3. Македонцките словени, шчо се викаат бугари

Во него (востаiн'ето) имат раководна рол'а само македонцките словени, шчо се викаат бугари.

4. Така се викаше голем дел од населеiн'ето

От самиiо зафаток на револ'уционата организацiа македонците во Бугарiа или со бугарцко образуаiн'е, работеа под маската бугари, за тоа, шчо така се викаше голем дел од населеiн'ето.

5.Сите велеа, оти Македонците сет бугари

До 1878 г. сите, па и руското правителство, велеа, оти Македонците сет бугари. После Берлинцкiо догоор истапiа со своите претенциiи на Македониiа србите. Праи ли сет они, или не, не iет важно за дипломатите. Србите во течеiн'е на 25 години, особено последните 20 години успеа, ако не да напраат македонците срби, то барем да создадат во европеiцкото обшчествено мненiн'е убедеiн'е, оти во Македониiа имат и срби.


6. Ако (Илинденцкото) востааiн'е восторжествуат

Ако востааiн'ето восторжествуат, не iет ли iасно, оти за него ке имат да се благодарит на бугарите и за тоа тамо, каде сега србите конкурираат со своiите пари и своiата пропаганда, со бугарцките пари и пропаганда ке изгубат секоiе влиiаiн'е на своiите клиенти? Зар не му мисл'ат србите, оти со успеот на востааiн'ето, ако се питат: на коi iазик ке требит да зборуат судиiата, да речиме, во Тетоо? - автономното праителство, коiе ке бидит од "бол'шинството", ке одговорит - па бугарцкиiо; истото ке одгоорат и местните жители, зашчо во нивните очи, бугарите, а не србите, излезоа герои. Исто така во полза на бугарите, ке се решит и прашаiн'ето за iазикот во градцките и селцките околиiи. А по шчо во автономна Македониiа ке немат место за пропагандите, то србите ке требит да отстапат местото на бугарите.

7. Комитетот на (Илинденцкото) востаiн'е беше бугарцки

Тоа комитет во сашност македонцки, за надворешчниiо свет и за рисiаните во Македониiа не екзархисти, беше комитет бугарцки.

Комитето, не можа да докажит ни на надворешнiо свет, ни на самите македонци не екзархисти, оти он не iет бугарцки.

8. Бугарцкиiот iазик и бугарцкото име

(Комитетите) сет готои да дадат на Европа секакви гарантиiи, Македониiа да не се соiединит со Бугариiа, но они никоi пат не ке склонат да се упразднит во Македониiа бугарцкиiот iазик и бугарцкото име.

9. Соiединеiн'ето мег'у турцки и бугарцки бугари во Македониiа

Ние требаше да знаеме, оти против нашето востаiн'е ке бидат: и Кара-Влашко, и Србиiа, и Грциiа. Кара-Влашко не можит равнодушно да гледат на усилеiн'ето на Бугариiа со даван'ето на Македониiа автономна управиiа. На автономиiата се гледат, како на преодна степен кон соiединуаiн'е на Македониiа со Бугариiа. Кара-Влашко не можит да допушчит на неiните граници создааiн'ето на iедна голема Бугариiа, коiа, можит после ке барат од неiа Добруджа! По тиiа политични сообразуаiн'а, и да имат во Македониiа чисто бугарцко и само бугарцко населеiн'е, она не ке допушчит соiединеiн'ето мег'у турцки и бугарцки бугари.

10. Србиiа против автономна Македониiа

Автономна Македониiа, како пат, по коi шчо ке се доiдит до соiединуаiн'ет о на Македониiа со Бугариiа, Србиiа никоi пат не ке допушчит. Уголемуаiн'ето на Бугариiа от присоiединуаiн'ето на Македониiа не можит да бидит допушчено от Србиiа не само за то, шчо со тоа ке се нарушит рамновесiето на Балканцкиiот полуостров, а наi много за то, шчо по негоото извршуаiн'е Србиiа ке се наiдит мег'у две по силни од неiа држави: Австро-Унгариiа и Бугариiа: она ке бидит од ниф политично и економцки задушена, и ке требит да се подчинит, или на iедната, или на другата.

11. Друзи не разделиiа, друзи и не ни даваат да се соiединиме

Прво нешчо, шчо можит да се речит, тоа iет, да ниiе не сега се оддел'уаме од Бугариiа, и со тоа раздробуаме iедно создадено цело, но сме одделени и живееме веке одделно поеке од 25 години. Друзи не разделиiа и создадоа од нас и бугарите различен жиот, разни потребности, нерамен положаi. Друзи и не ни даваат да се соiединиме.

Кръстьо (Кръсте) Петковъ Мисирковъ (без коментар)
II част. "Бележки по южнославянската филология и история. Към въпроса за пограничната линия между българския и сърбохърватския език и народи" (1907 - 1911 г.) и др.

"Наричаме ли се ние българи или македонци,
ние винаги съзнаваме себе си като отделна,
единна, съвършено отлична от сърбите
и с българско съзнание народност"
Кръстьо Мисирковъ

12. Нашите деди се наричали българи

Като се наричали българи, нашите деди не са мислели, че ние ще правимe капитал от това име, за да се наядемe, напиемe и облечемe с него.


13. Българският литературен език

Ние македонците доброволно си избрахме един общ с българите литературен език още преди освобождението на България, когато тя не беше по-културна от нас и не можеше културно, нито политически да ни се наложи. С други думи, ние си имаме литературен език, който си е наша домашна работа и резултат на свободен избор. Забраняването на сърбите да употребяваме този наш литературен език, което е едничката връзка между нас и българите, е едно от въпиющите нарушения на нашите човешки права... когато ни се забранява да се наричаме българи, да изучаваме българската история и ни се предлага да се срамуваме от всичко това, което би било общо между нас и българите, стига да изучимe родната си македонска култура и история, за да се убедимe, че ние сме различен от сърбите народ.


14. Няма различие между българин и македонски славянин

Ако въпросът за племенното сходство и различие между българи и македонци би трябвало да се разрешава въз основа на националното име, език и история, то нeма съмнение, че и ние би трябвало да го разререшимe така, както го е разрешил оня гръцки свещеник, автор на четириезичния речник на гръцки, български, румънски и албански, напечатан в 1804г., който за българския език взема македонското западно наречие. Значи тогава, когато в Македония и в България още не е имало помен от българска екзархия, гърците очевидно добре запознати с балканските народности, не правят никакво различие между българин и македонски словенин. Ние, македонците, не можемe и нeма защо да игнорираме този и нему подобни факти, които могат да се цитират със стотици. Ние не можемe да ги игнорираме, защото да правимe това, значи да изопачаваме нашата история, да кривимe истината, да лъжемe себе си.


15. За българското национално име на македонците

Охридската архиепископия на целокупна България е наша архиепископия, тя е наше историческо наследство и наш идеал за църковно освобождение от ненавистното сръбско Свети Савско робство. Против българското име като наше национално име, с което сме кръстени от гърците още преди влизането ни за пръв път в състава на българската държава в началото на ІХв., ние македонците нямаме нищо против и това наше национално име за нас е не по-малко почтено, отколкото за българите в България.


16. За българското национално съзнание на по-събудените македонци през XIX в

Началото на ХІХ в. завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борбата за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на българската екзархия и освобождението на България. Но ето че се раздават викове на самите македонци: Ние сме българи, повече българи и от самите българи в България...Вий сте могли да победите България, да наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ние не сме сърби, че ние засега сме се казвали българи, тъй да се казваме и днес и такива искаме да се казваме и в бъдеще. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое различно от вашето сръбско самосъзнание, със свое историческо минало, със свой литературен език, общ с българския, със свое македонско-българско национално училище, със своя национална църква. Наричаме ли се ние българи или македонци, ние винаги съзнаваме себе си като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност.


17. Македонските българи (македонците) обичат българската държава като своя

Македонците, наричат ли се те македонски българи или предпочитат да се наричат просто македонци, те винаги са били добри и лоялни български граждани, които, като нямат своя национална държава и постоянно се ползват с пълни и равни права на старото местно българско население, обичат българската държава като своя. Избягали от родината, дето царуваше и още царува чужда власт, ние обичаме българската национална държава като своя.


18. Сърбите стоят далеч по-ниско от нас

Ние искаме свобода на всички ни, а не да бъдеме материал за асимилаторски експерименти на славяните сърби, които далеч по-ниско стоят от нас със своята душевна ограниченост и със своят голем шовинизъм.


19. Българската народност в Моравския басейн

Най-големият удар на българската народност в Моравския басейн бе нанесен от Вук Караджичовата реформа на правописът и литературният език. Тая реформа подчини българското население в тия страни, особено през втората половина на ХІХ век, на силно влияние на сръбският език, който в своето южно, най-разпространено наречие стана оръдие на национално обединение на сърбо-хърватският народ и на посърбяването на ония, които носеха името сърби, но говореха на българските си наречия.


20. Втурването на сърбизма в друга българска област ­ Македония

До некъде по-сериозен отпор срещна посърбяването от страна на българския народ след възникването на новата българска държава, която встъпи в борба със сърбизма в стремлението на последният да разшири областта на своята деятелност с втурването си в друга българска област - Македония.


21. (Сърбите) се хванаха на мисълта за особена македонска народност

Най-после те (сърбите) се хванаха на мисълта за особена македонска народност, която наместиха в Южна Македония; Северна Македония обявиха за чисто сръбска, а Средна Македония за етнически преходна област от сръбският към македонският език.


22. Българският национален тип в Македония не е по-малко чист от този в България

Македония в настояще време не представлява по-големо етническо разнобразие, отколкото България до освобождението й от турско владичество. Българският национален тип в Македония не е по-малко чист от този в България.


23. Българският елемент в Македония

Намаляването на българският елемент в Македония е взело ужасни размери. Македонската интелигенция, по-чувствителна към турския произвол и имаща възможност да припечелва къс хлеб зад пределите на своята родина, напуска тази нещастна страна.


24. Населението на Скопие и Скопско е чисто българско

България извърши голем грех с българското национало дело като се съгласи да признае тая територия за "неутрална". Тя е чисто българска...Населението на Скопйе и на Скопско е чисто българско...Аз писах на А. И. Гучков за македонските работи...оти ние, македонските българи, искаме да верваме, оти Русия нема да бъде несправедлива спрямо нас.


25. Сръбско-гръцкото покушение върху българите от Македония

Поради сговора между Сърбия и Гърция, България бе ограбена и два милиона славянобългари бяха поробени от славяните сърби и техните неславянски съюзници. Да! Много пакости са извършили сърбите на славянска България, Македония и Добруджа, но с това не са се задоволили. Те чувствали, оти техното каиново дело ще бъде разкрито, оти пролятата и проливана невинна кръв за свободата на българите в Македония може да повика на съд пред славянската обществена съвест сръбско-гръцкото покушение върху свободата на третината от българският народ, на българите от Македония.


26. Лъжливите вести за България и за българите

За възстановяването на потъпканата свобода на българското население в Македония и Добруджа, въпреки лъжливите вести, разпространявани за България и българите! Който е против Велика България, той е против славянството!


27. Крали Марковите песни в Македония са от български произход

Крали Марковите песни в Македония са от български произход и говорят за българското влияние върху сърбите , а не обратно ...Българският епос съгласно с летописните данни говори за българско национално самосъзнание на македонците в ХІVв. и в следните векове до наши дни.


28. Какво сръбско има в Македония - тая чисто българска страна?

Защо сърбите искат Македония? Какво сръбско има в тая чисто българска страна, която си остава такава от VІ век до днешен ден, въпреки всичките превратности на историческата съдба.


29. Сърбите ще предизвикат още безкрай много войни, ако "Душановата империя" не бъде ликвидирана

В последната четвърт на ХІХ в. сръбските патриоти, които не са могли да усвоят уроците от съдбата на Душановата империя, уроци за разумно схващане на националните задачи, замечтаха да възстановят тая закопана от самите сърби империя. С помощта на интриги и на балкански съюзници, те завладяха по-голем дел от Българска Македония. Обаче тези сръбски придобивки от 1912 година предизвикаха войната от 1913 година; те предизвикаха войната между сърби и българи в 1915-18 година и ще предизвикат още безкрай много войни, ако "Душановата империя" не бъде ликвидирана, както в ХІV век върху принципа на самоопределението на народите.


30. Македонските българи вярваме в пробуждането на Крали Марко

Крали Марко подчини под своя власт и оная на македонската муза всички народни певци и народи на Балканския полуостров в това число и сърбите, потомци на неговите заклети врагове. И ако Марко се пробуди, в което ние, македонските българи вярваме, тогава той ще има право да разчиства сметките си, но не с българите а със сърбите, поробители на неговата любима Македония.


31. Сърбите ненормално извращават цялата история

В съседната на Сърбия България македонците и македонската интелигенция не само се ползват с пълна лична свобода, със свобода на словото, на събранията, на самоопределение, но и с уважение за тяхното легендарно себеотрицание в полза на поробената си разкъсана родина. Заплели се в различни лъжи, в опитите си да смажат душите на македонското население, сърбите извращават цялата история. В тази сръбска логика, в тия сръбски чувства има нещо ненормално, което свидетелствува за неблаполучието на сръбския държавен и народен организъм. Те се страхуват и от македонците в Македония, и от тези, които живеят вън от страната.


32. Прокудената македонска интелигенция няма да позволи фалшификации

Има прокудена македонска интелигенция: свещеници, учители, адвокати, журналисти, професори, доктори, хора от всички професии, които милеят за своята поробена родина и няма да позволят на Сърбия да фалшифицира близката и далечна история и етнография на Македония.


33. Самото македонско население е срещу сърбите

Знайте, сърби, оти вие във вашето настъпление срещу националните права на македонецът имате срещу себе си не минали, сегашни или бъдещи балкански правителства, а самото македонско население с всичко интелектуално, честно и идеално, което тоя народ на патилата е способен да принесе на олтарът на отечеството.


34. Българите са ни сънародници

Европейците започват да забелязват, оти само една независима държава-буфер може да сложи веднъж завинаги край на балканските съперничества за преобладаване и хегемония, ще ликвидира еднъж завинаги с насилията на новите поробители над старото туземно население и ще внесе успокоение в Македония, в целия Балкански полуостров и в Европа. Тогава ще губят териториално - най-много Гърция и Сърбия, и по-малко България. Затова пък печелят всички македонци-туземци, без различие на вяра и народност и в частност ония от тях, едноплеменните държави на които нямат граници с Македония, каквито са мохамеданите и румъните, и ония едноплеменните държави на които са погранични с Македония, но са безсилни да помогнат на своите сънародници каквито са българите и албанците-македонци. А кой ще спори, оти българите, мохамеданите, румъните и албанците представляват болшинство от туземното население в Македония.


35. Сърбите ни отнеха правото да се наричаме българи, дори македонци

Сърбите заграбиха и погребаха най-голем дел от нашата хубава родина защото те са най-вероломните и жестоки от всички наследници на турската власт в Македония. Сърбите не само искат да колонизират Македония със сърби от други земи на Югославия, но искат още да убият у нас нашето българско съзнание и да ни натрапят да забравиме и всички наши заслужили дейци от нашето далечно и близко минало и да ги заместиме със сърби: св.Кирил и Методий, св.Климент и Наум, със "свети Сава"; Гоце Делчев и Даме Груев с Кара Георги и с Добрица Магкович. И за да постигнат своята цел, сърбите си позволяват всичко, което никога турците не са си позволявали: те ни отнеха нашите църкви и училища, те организираха сръбски чети за тероризиране на македонското население, те ни отнеха правото да се наричаме българи, дори македонци, те ни натрапват свои училища със своя наука, също толкова фалшива и езуитска, колкото е била фалшива и езуитска личността, учението и дейността на "свети Сава".


36. Българската наука не заслужава никакъв укор

За да постигнат своята цел, да заседнат в Македония по възможност завинаги, сърбите освен дето ни забраняват да се наричаме българи или македонци, казват ни, че нашето национално съзнание било затъмнено от турското робство и ние сме забравили, оти сме сърби и по погрешка почнали да се наричаме българи. Напразно сърбите приписват на българите извращения на историята. В това отношение българската наука не заслужава никакъв укор. Обратно, ние македонците, с право можеме да негодуваме от неподвижността на българската историческа наука, която предостави на самите македонци да се защитават срещу сръбските лъжи и клевети, с които днес сръбските училища тровят невинните душички на потомците на Самуила, Стреза, Крали Марка и др.


37. Сърбите забраниха общобългарските празници

Сърбите натрапиха празнуването на "свети" Сава на поробеното от тях македонско население, на което е забранено да празнува общобългарския празник Св. св. Кирил и Методий и годишнината на Илинденското въстание.



38. Сръбската архиепископия - далечна, малокултурна епархия на Охридската архиепископия на цела България

Нито Сава, нито баща му Неманя, нито брат му Стефан Първовенчанин, нито всички други сръбски крале светци не са българи и не са от Македония и затова ние, македонците, не можеме да се гордееме с техните дела. Ние можеме и желаеме само да познаваме какъв е сърбинът и каква е сръбската история. Сърбите ние требва да изучаваме, защото не едно историческо бедствие в историята на Македония се обяснява с появата на сърбите на историческата сцена... По основаването на самостоятелна сръбска архиепископия ние требва добре да помниме оти сръбската църква дотогава е била само една далечна, малокултурна и малоприветна епархия на "Охридската архиепископия на цела България" и оти следователно само от тогава сърбите започнаха самостоятелен духовен живот, когато пък Македония дотогава с векове е имала своя българска национална култура.


39. Имената на Вълкашин и Марко са положителни за българите и отрицателни за сърбите

Ако във Вълкашина виждаме представител на политическите тенденции на югът от царството на Неманичите, в Момчила на северът, тогава и борбата между тях не е нищо друго освен възпоминание за борбата на Вълкашина със северо-западните сърбско-хърватски властели, които са отпаднали от царството на Уроша още при животът на последниът. Само от себе си се разбира, оти симпатиите на певците във възпоминанията за тази борба ще са изцяло на страната на сърбско-хърватските властели и на техният епически представител - Момчила. Противникът на Момчила, разбира се, взема върх в борбата не с мъжество и сила, а с хитрост и коварство, качества които северните(сърбо-хърватите) по всяка вероятност, приписвали изобщо на южните народи - българите и гърците.

Крале Марко е син и продължител на политиката на омразния за сърбо-хърватите Вълкашин. Епическата популярност, относително непопулярност, на Вълкашина и Марка се намира в свързка с политическата роля на тези две исторически личности, както и с различната, противоположна оценка на техните роли в разните части на царството на Неманичите. И одобряването и неодобряването на тая роля постоянно са предизвиквали в устата на българите и сърбо-хърватите имената на Вълкашина и Марка, които и двамата са били между българите популярни в положителен смисъл, а между сърбо-хърватите - в отрицателен. Отриц&