Иван Михайлов

ИСТИНСКИЯТ ОБРАЗ НА НЕУРАВНОВЕСЕНИЯ КР. МИСИРКОВ

Познато е, че тия, които се заеха да създават "македонска народность" в заграбените от Югославия македонски околии, са преди всичко възпитаници на сръбските училища. Някои от тях бяха даже стипендианти на сръбския крал между двете световни войни, когато нашият народ в Македония беше подложен на най-жестока тирания, и когато даваше безброи жертви.Докато по това време най-добрите синове на нашия народ се бореха с пушка на рамо (срещу кралския режим и неговнте опити да ни посьрбява), по същото време някои господа гюлучаваха сръбски стипендии. Тия именно господа днес са верните приятели на комунистическата тирания в Югославия. Те именно заблуждават народа ни, като фалшифицирват неговото вековно българско име, изопачават цялата ни история, посърбяват и изкривяват езика ни. Младият поет Венко Марковски беше се опитал да пише на наш народен диалект, така както в средата на разни европейски народи писатели и поети са писали на чисто народен език; и както нашите многозаслужили народни дейци братя Миладинови, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Йордан Джинот и други също са писали. Но всички те по най-ясен и решителен начин са заявявали, че са бьлгари. Братя Миладинови загинаха само защото открито се бореха като българи срещу гръцката църква. Григор Пърличев получи своята слава главно в Атина, когато заяви, че напразно гръцките културни среди го увенчават с лавров венец като грък, но че той е българин. Титовци си намислиха да прогласяват Венко Марковски като сьздател на "македонски език", защото беше написал стихове на наш народен диалект. Но Венко демонстративно отхвърли намерението натитовци, заяви, че е българин, и сега се намира в България, където пише и на чист бьлгарски литературен език. Титовци прогласиха Кръсте Мисирков за някакъв създател на "македонска народность". Той обаче си е чист бьлгарин. Това ще ни покажат нагледно цитатите от негови писания, които е имал грижата системно да събере в една брошура г. Hикола Велев. Тази брошура е поместена и в изданията на Българската академия на науките, в том четвърти на отдела "Исторически изучавания". Брошурата е била написана по случай шестия международен конгрес за славянски изучвания, със-тоял се в Прага през лятото на 1968 година. Без да прибавяме никакви наши коментари, минаваме към извадки от брошурата на г.Велев.

1.) Кръсто Мисирков е роден в с.Постол, Енидже-Вардарска околия, през 1875 година. Първоначалното си образование е получил, в течение на шест години, в гръцко училище. През есента на 1889 година той се намира в Белград под името Кръста Петкович, като стипендиант на дружеството "Свети Сава", което има за задача да възпитава младежи от Македония и да открива сръбски училища в нашата родина.

2.) Обаче, след няколко месеци Мисирков, заедно с тридесет и четири други младежи, е избягал от Белград. Получава помощ от българското правителство и свършва втори клас на гимназията. Фактически този клас го завършва пак в Белград, където се озовал по неизвестни причини, само подир шестмесечно стоене в България.

3.) Сега вече Мисирков има стипендия от сръбското министерство на външните работи. Там учи в семинария, а следва и по педагогия, в училище издържано от дружеството "Свети Сава". Подир това следва гимназия в Шабац, а след това наново учи три години педагогия и свършва през юли 1895 година.

4.) През септември същата година министъра на външните работи в Сърбия, Стоян Новакович, го изпраща при Бранислав Нушич, сръбския консул в Прищина, като го снабдява със 180 динари в злато за пътни нужди.

5.) Вместо да тръгне за Прищина, Мисирков потегля за Одеса и се записва в Богословската академия в Полтава и свършва нейния курс през 1897 година. Поисква, обаче, и получава стипендия от руското министерство на външните работи; деклйрира се като "македонски славянин" и учи в Петербург по история и филология, в университета.

6.) При стоенето му в Петербург Мисирков е член в дружеството на българските студенти. Той признава, че именно като българин е бил в това дружество в течение на пет години; сам пише това в софийския вестник "Мир" от 26 Май 1925 година. Неговият другар по учение Петко Стоянов, по-късно професор в София, публично е заявил, че по това време Ми-сирков нито дума не е проговарял за нещо македонско, различно от българското. Държал е тогава две сказки през българските студенти в Петербург, посочвайки Македония ка-то страна с българско население.

7.) С писмо от 22 Ноември 1902 година Мисирков известява на Българската екзархия, че приема мястото, което му се предлага, и заминава за Битоля, където от 1 декември същата година става учител по история и българска литература, както и по гръцки език в тамошната българска гимназия.

8.) На 15 декември 1900 година мнозина студенти и студентки от Македония, които са продължавали своето висше образование в Петербург, убедени, "че няма българин, който да не се интересува от съдбата на тази част на отечеството (Ма-кедония - бел.наша), която и днес още гние под ярема на тирана", образуват един кръжок, "чиято главна цел ще бъде същата, която се предвижда в устава на македоно-одринската организация от 1900 година."

Между първите основатели на кръжока фигурира "Кръсто П.Мисирков, студент трета година във факултета по история и филология, псевдоним Секъл". Основателите са потвърдили убеждението и решението си в една тържествена декларация, която са отправили до Вьрховния Македоно-Одрински Комитет в София. Ето съдържанието на тази декларация:
"Господин Председателю, Известно е, че няма българин, който да не се интересува от положението и съдбата на тази част от отечеството, която и днес още пъшка под ярема на тирана. Съзнаващи нашия патриотичен дълг, и морален, ние, една група студенти и студентки, решихме на 15 ноември 1900 г. да основем тук, в Петербург, един кръжок, което удоставеряваме чрез нашите автентични подписи и псевдоними. Главната цел на кръжока ще бъде същата, която е пред-видена в Устава на Македоно-Одринската организация от 1900 година. Надявайки се, че върховния Македоно-Одрински Комитет ще ни удостои със своето доверие, ние Ви молим да ни поместите в числото на Македоно-Одринските дружества, които Ви са подведомствени.

Сан-Петербург, 28 ноември 1900 г.

А. Теодорова; А. Бойкикева (Беркова); Р. Стоянова (Ягод-кина); А. Кръстева (Спаса); Кръсте П. Мисирков, студент трета година във факултета за история и филология (Секъл); Ив. Сапунаров (С.Гурилов); Д......(Юс); Д. Кусев (Гроздов); Ст, Илиев (Зографов); .......Караджов (Вълков)."

Този документ е запазен в София. Измежду подписалите членове на това дружество Иван Сапунаров до край си остана български учител по руски език, отначало в Солунската българска гимназия, а сетне в средните училища в България. А подписалият Караджов е известният Иван Караджов от с. Лешко, Горно-Джумайско, учител по музика в Солунската българска девическа гимназия, а сетне в Горно-Джумайската гимназия. Караджов беше по-късно член в Централния Комитет на ВМРО, заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров. Пълнолетният студент Кръсто Мисирков с подписа си моли Македоно-Одринския Комитет в София да бъде приет като подчинен член на този комитет, в състава на едно дружество на студентите - българи от Македония, намиращи се на учение в Петербург. И нека подчертаем, че Мисирков се поставя като войник в редовете на този комитет в София, които фактически се бори за обединение на Македония с България. А в същото време ВМРО води борбата в Македония в името на автономията. Мисирков, който наскоро след това ще се обяви за "македонец" по народност, не желае никаква автономия, а само присъединение на Македония към България.

9.) И ето, неочаквано за никого, у Мисиркова настъпва едно чудновато преобръздане. Влезнал във връзка с някакви чужди кръгове, той написва брошура, в която заявява, 'че македонските славяни не били българи, а били от някаква друга славянска народност, - македонска. Наскоро след напечатването на тази брошура той отива в Белград и се среща там със сръбския професор Стоян Новакович, преподавател по история и бивш министър на външните работи, на народната просвета и на в^ьтрешните работи, както и представител преди това на Сърбия в Цариград и в Петербург. Новакович е ръководителя на сръбската пропаганда в Македония. Той е първият, и тук ще повторим, който внушаваше, че бьлгарщината в Македония имала здрави корени и че срещу нея трябва да се опита средството на някакъв "македонизъм". В Белград Мисирков се среща и със Света Симич, дипломат, шеф на политическата и културна секция, която ръководи практически сръбската пропаганда в Македония, и е причислена към белградското външно министерство. Света Симич е бивал пълномощен министър на Сърбия в българската столица. Срещи е правил и със Света Николаевич, сръбски дипломатически представител в Атина. След всичко туй, през декември 1903 година, в един о.т салоните на белградския университет Мисирков държи сказка за "македонска нация" и "литературен македонски език".

10.) Подир туй Мисирков наново се връща в Русия и на 7 януари 1904 година става учител в девическия лицей в Бердянск. Но става наново нещо чудновато. Той променя наново идеите си, и то основно. То вече дава ясно свидетелство, че този човек по един чудовищен начин променя мненията си, до степен да се появява съмнение дали изобщо неговия дух е нормален или се намира във вечна обърканост. На 18 април 1907 година той пише статии в българското революционно списание "Македоно-Одрински Преглед", а сетне в списанието "Българска Сбирка". Статиите муносят заглавие "Бележки върху южно-славянската филология и история". Там той определя и границата между българския език и сьрбо-хьрватския. Тази граница, според Мисирков, започва по десния бряг на реката Сава, върви на юг ио вододела между Колубара и Морава, сетне между сръбска Морава и Ибър, и стига до Шкодра край Адриатическото море. Това била, пак според него, сьщата граница, която на запад е делила Самуиловото царство от сръбските територии. Слбдователно, в Самуиловото царство са спадали териториите, където се говори бьлгарски език. В предговора на това свое изложение Мисирков казва дословно:
"Чнтателите на тази статия ще бъдат дълбоко изненадани поради огромното противоречие между онова, което тук ще намерят и онова, което са прочели или ще прочетат в моята брошура "За македонските работи". За да разберат това иротиворечие достатъчно е да припомня, че аз там (т.е. в брошурата "За македонските работи" - бел. наша) се представям като еднн импровизиран политик..."
След това признание Мисирков обяснява, че целта му била да неутрализира интересите на балканските държави, и затова говорил за македонска етническа и историческа индивидуалност (в брошурата за "Македонските работи" - бел.наша). И признава, че срещу българското правителство бил писал неточни работи, и че изтъквал доводи, които не отговарят на научното безпристрастие и обективност. И добавя тези думи: "Аз принесох пакост за науката и за моите научни познания. Върнах се в Русия и се заех, с цената на големи усилия, да се върна към онова, което бях оставил когато от Петербург бях отишел в Битоля. Статията, която тук предлагам, е резултат на тези мои усилия". От тази статия в "Македоно-Одрински Преглед" (брой 34-35, страници 533, 555) нека цитираме следните думи, поместени и в списание "Българска Сбирка", 1 януари 1910 година, брой 1, страница 46:
"Ако щастливата съдба би пожелала щото Симеон и Самуил да владеят за дълго време, под авторитета на българската държава, "славяните" от днешните сърбо-хърватски територии, те биха възприели българското име и език, и биха станали българи. Обаче, съдбата не пожела щото тези български царе да обединят политически и културно южните славяни под името българи. Историята и сегашното състояние на южните славянски езици познава една граница между българския и сърбо-хърватския език, която се установи между тях още при идването на славяните в полуострова (Балканския - бел.наша). Тая граница, политическа и етническа, между българи и сърбо-хървати, остана през всичките средни векове и продължава да съществува до наши дни".
Следователно, според Мисирков, езиковата граница на българите отива на запад от моравската област, а обхваща цяла Македония като страна населена с българи. При това Мисирков недвусмислено подържа, че Самуил е български цар.

11.) На 24 април 1909 година Мисирков публикува в Одеса брошура под заглавие "Епически южнославянски легенди относно женидбата на крал Вълкашин и причините за популярността на крали Марко между южните славяни." В тази брошура той критикува едно съчинение на проф. Халански, написано във връзка с крали Марко и руските епически разкази. Като обвинява Халански, че се е показал необективен в полза на сърбите, Мисирков пише следното:
"Историческите събития от втората половина на 14 век, чийто спомен е съживен в епическите поезии на българи и сърбо-хървати, се отнасят еднакво до сърби и българи, даже по-вече до българите. Не може да се признае за точно и пълно националистическото тълкуване на сърбите, което те дават на събитията от втората половина на 14 век, събития, които при това са се разиграли в българска територия, в Македония."
Това е казано на страници 4 и 5 от брошурата на Мисирков. А на страница деста той пише:
"Националните български легенди за крали Марко, т.е. моите родни легенди, ми станаха още по-разбираеми след като аз бях в Сърбия, след като съумях да опознавам сръбската епическа поезия и сръбската история от 14 век".

12.) В брой 1, от 1 октомврий 1909 година, списанието "Българска сбирка" публикува статия от Мисирков под заглавие "Основите на едно сръбско-българско сближение". В статията той подчертава, че българската политика се е водила от принципа на националностите. Като разглежда положението на Балканите до преди сключването на Берлинския договор, Мисирков изрично изтъква, че българският език е говорен не само в Македония, но и в южна и източна Сърбия (т.е. областите на Ниш, Лесковец, Зайчар, и прочее - бел.наша). Той установява как сърбите хитро са действували; как отначало са прогласявали като българско населението в Македония, а сетне почнали да пишат, че то било колкото българско, толкова и сръбско. Най-накрая - пише Мисирков - Сърбите усвоиха идеята за македонска националност, която поставяха в южна Македония; декларираха северна Македония като чиста сръбска; а централна Македония означаваха като една преходна етническа област между сръбския език и македонския език". След това, за очудване на всеки читател, Мисирков пише, че станало много добре, че сърбите започнали да обръщат внимание към Македония, след като изгубили надеждата да заемат Босна и Херцеговина. И прибавя тези думи:
"Едничкото условие за приближаване между България и Сърбия ще бъде щото Сърбия цялото си внимание да обърне към Македония".
Мисирков бълнува за някакво сръбско-българско сближение, при което цялото сръбско внимание да бъдело обърнато към Македония...; и при това добавя още, че бьлгарската народност на македонските славяни нямало да бъде поставена в опасност от това; тъй като, при сръбски опит да уязвят българската народност тъкмо в Македония, щяла да се появи срещу това сериозна опозиция от страна на целия български народ...! Без съмнение, тези разсъждения на Мисиркова никой не би могъл да ги разбере, а повечето читатели ще помислят, че имат работа с някакъв забъркан човек. И понеже той се обявява, в казаната статия, като привърженик на сръбcко-българско сближение, пише и следното:
"...Скопският диалект с всички негови българизми трябва да бъде приет като литературен език на Сърбия. Историята на Неманичите (сръбската династия от средния век - бел.наша) да бъде учена във всички средни български училища като западно-българска история. Книгите, написани на старобългарски език, но със сръбска редакция, да бъдат признати като книги западнобългарски".
С право авторът на брошурата Н. Велев казва, че Мисирков е сигурно болен човек; че у него има психически смущения; и че е изгубил всякаква способност да мисли логически. В желанието му да намери път към освобождението на Маке-дония, той наистина се обърква в чужди идеи, навлиза в екстравагантни разсъждения и стига до заключения напълно отдалечени от действителността. В много случаи е показал необяснимо непостоянство.

13.) През 1910-1911 година той превежда написаната от българския професор А. Иширков книга "България". По това време Мисирков е бил учител в един лицей в Одеса; и е взел участие в станалия в София, през 1910 година, славянски конгрес. След туй намерил за нужно да преиздаде на руски език споменатата книга, като написал и предговор за нея, в който казва:
"Книгата на професор А. Иширков, предложена на вниманието на руските читатели, запълва една важна празнина в руската литература. Авторът, богато разгледания сюжет на книгата, както и придружаващите я илюстрации, ни дават твърде ясна идея за същината на България и за бьрзия културен напредък, достигнат в свободната част на българския народ".
Очевидно е, че несвободната част на българския народ това са македонските българи. Понеже професор А. Иширков е казал в своя предговор на книгата си, че Македония, като централна област на Балканите, е и център, където са в съприкосновение всичките балкански народи, и където се е срещала историята на всички тях, поради което е станала и ябълка на раздора, Кръсто Мисирков решително се обявява срещу тези твърдения на Иширков и в своя предговор прави следните твърди и категорически забележки:
"По настоящем Македония не представлява някакво по-голямо различие от етническа гледна точка, отколкото го имаше в България преди неиното освобождение. Не е напълно точно да се подържа, че Македония е една област "където се допират всички балкански народи", и че там, повече отколкото другаде се примесва историята им или техните населения; и че иоради това тя била ябълка на раздора между Балканските народи". След туй Мисирков казва: "Националният български тип в Македония не е по-малко чист отколкото в България. В Македония не се е смесвала ис&