Macedonia has no future in the current political and economic situation.

Диагноза: Рак с галопиращи метастази 1

Методология и параметри на изследването

Теренното проучване се проведе между 30 март и 6 април 2003 г. в Република Македония с цел да бъде установено постигнатото и етапите в прилагането на Охридското споразумение, както и състоянието на междуетническите отношения; да бъдат установени динамиките и промените в контактните зони, където съжителстват македонци и албанци. Разбира се, обект на проучването бяха политическите, икономическите и обществените перспективи в Македония, както и нагласите на двете етнически общности по отношение на близкото бъдеще на Македония, а също и на балканския регион изобщо.
Теренният материал беше събиран от специализирания по албанските въпроси екип от учени - историк-балканист, балкански лингвист, археолог-антрополог, журналист-балканист и преводач-медиатор2. Учените използваха методите на антропологическата беседа, групови интервюта, адаптирана система от социологически анкети, съчетани с наблюдения.
Проучването се проведе в Тетово, Мала Речица, Скопие, Гостивар, Струга, като бяха интервюирани около 30 респонденти на възраст между 20 и 60 години, мъже и жени. Анкетираните бяха македонци и албанци - представители на политическия елит, интелектуалци, журналисти, произволно подбрани граждани и селяни, мюсюлмански духовници.

Политика, икономика, общество - моментна снимка

Събитията и политиците. През пролетта на 2003 г. бившият премиер на Македония Люпчо Георгиевски обяви, че ще напусне ръководството на ВМРО-ДПМНЕ и публикува поредица от текстове за състоянието на Република Македония. В стил "емоционален анализ", независимо от горчивината, драматичните преувеличения и партизанските пристрастия, бившият лидер на партията всъщност формулира откровено истината за настоящето на отношенията между двете основни етнически общности в страната и за бъдещето на Македония.
Люпчо Георгиевски изрече на глас отчайващи истини, които всички в малката държава знаят, но изговарят само под сурдинка в разговори в тесен кръг; с които са съвсем наясно и международните наблюдатели и умиротворителни мисии, без обаче също да огласяват своите същински анализи и прогнози.
Всъщност може би най-скандално прозвуча предложението на Георгиевски да се сложи край на протекторатите, полупротекторатите, институционално блокираните държави, експериментите от всякакъв вид и на една специална балканска конференция да бъдат преразгледани границите на Балканите, за да се положат новите граници на етнически чисти държави. На Балканите, където неприкосновеността на границите е издигната в култ, където дори мисълта за прекрояването им и за размяната на население и имоти е табу, това прозвуча наистина прекалено силно. Просто защото се е случвало многократно в историята и носи незаличими рани и до днес.
Нещо повече, бившият премиер се възползва от визитата на българския премиер в Скопие през м.април, за да публикува във вестник "Дневник" в постоянната си колонка "Тези за просъществуването на македонската нация и държава", където призова да се погледне по-сериозно на предложенията на македонските академици за размяна на територии и население, за разделянето на македонци и албанци и за етническото спасяване на Куманово, Скопие, Кичево и Струга.
Дискусията около текстовете на Люпчо Георгиевски определи акцентите в политическите дискусии през март и април. Социалистите (СДСМ) характеризираха идеите на бившия премиер като "типичен пример за анахронизъм", а техният партньор Али Ахмети, лидер на Демократичната уния за интеграция (ДУИ), ги нарече "обезпокоителни". От друга страна, опозиционните албански партии частично или напълно подкрепиха бившия премиер. Лидерът на Партията на демократичния просперитет Абдурахман Алити поздрави Георгиевски за "смелостта да изкаже на висок глас това, което съществува в главите на много хора и беше официално оповестено от МАНУ (Македонската академия на науките и изкуствата)".
Лидерите на Демократичната партия на албанците (ДПА) Джафери и Тачи подкрепиха частично проектите на Георгиевски, а пред нас спокойно разгърнаха своите нови радикални възгледи, тъй като се намират също в опозиция: "Ако не бяхме отстъпили властта, можеше да има гражданска война между самите албанци".
Проблемът с паспортите на албанците в Македония, който изостри напрежението в страната при споровете дали да бъдат изписвани на албански език, е подложен на остра критика от опозиционните албански лидери: "СДСМ и ДУИ направиха голям компромис, като приеха решението паспортите да се издават на албански език само при поискване от лицето. Какъв е смисълът, ние сме двунационална държава и бъдещето е на двата официални езика. Законът за амнистията също беше опорочен чрез измененията". Задаваме поредица въпроси, за да изясним кои текстове са опорочили закона. Нашите респонденти от ДПА обясняват: "Всички участници във войната, с изключение на призованите от хагския трибунал, трябваше да бъдат амнистирани. С намесата на македонските тайни служби формулата, записана в Охридското споразумение, беше променена и сега никой не е амнистиран. В затвора имаме млади момчета, осъдени на 15, 10 или на 6 години затвор. Кризата и недоверието се рециклират".
Македонка депутат от СДСМ не е оптимистична за съжителството на двата етноса: "Албанците се изживяват единствено като жертви. Те имат политически и културен проблем с двойния стандарт. Не искат да приемат, че там, където са мнозинство, трябва да спазват същите норми и отношения, каквито искат за себе си в качеството си на малцинство. Дори не става дума само за македонците, а за турците, ромите, торбешите и други етноси. Явната нетолерантност към македонците поражда скептицизъм дали това е край на техните искания. Истината е, че живеем напълно чужди в паралелни светове..."
Разделеното общество. Може би най-ясно отчуждението и несъвместимостта между двете етнически общности се наблюдава в образователната система. По време на нашето теренно проучване се води безкраен и остър спор за сегрегацията в училищата, който се отразява от всички медии. Основните упреци са насочени срещу министъра на образованието и науката Азис Положани от квотата на ДУИ, бивш депутат от ПДП (Партия на демократичния просперитет), когото обвиняват, че се опитва да "гетоизира училищата".
Разговаряме с министъра и той излага своята гледна точка за образователните спорове в Куманово: "Това е типичен постконфликтен процес, където чувствата на хората надделяват над здравия разум и поддържат недоверието между общностите. А има и сили, които експлоатират чувствата на хората недобронамерено. Учениците в Куманово са разделени на групи, които отразяват разделението в обществото: албанците - на една страна, македонците - на друга страна. Медиите ни обвиняват, че се стремим да направим етнически чисти училища, но това не е вярно. Интеграцията в образователната система е възможна само стъпка по стъпка. В настоящия момент имаме абсурдната ситуация, когато албанските и македонските деца учат в едно училище, но са разделени - едните в едното кьоше, другите - в другото. Едните учат сутрин, а другите следобед, като гледат да не се засичат. Нима това са смесени училища, нима това не са по своему сегрегирани училища?"
Албански лидер посочва друг кризисен случай в образованието, за да ни демонстрира разделението в македонското общество: "Вече повече от шест месеца има спор за едно училище в с.Шемшево, близо до Тетово. Там 80% от жителите са албанци и 20% са македонци. Името на училището години наред било "Никола Калев", а сега албанците го преименували на името на албански герой. В резултат на това македонските ученици, подкрепяни от родителите си, отказват да учат в това училище, а албанците настояват, че е тяхно право училището да е кръстено на албанец, след като селището е преобладаващо албанско. Никой не отстъпва, образователният процес е блокиран и има напрежение". В Струга разговаряме с две малки момичета, албанки, съответно в V и III клас, от тях научаваме, че са сестри, имат и по-малък брат. Родителите им държат две книжарници, в които освен канцеларските материали има само албанска литература. По-голямата говори македонски, има планове да научи и английски, защото иска да стане адвокат. В нейния клас са 36 деца - само албанчета. Македонски деца няма. Учат история и география на албански език и имат само един час македонски език.
Много остро стои и въпросът с легализирането на албанския университет в Мала Речица, който работи в нелегалност повече от осем години. Този университет е трупал политически капитал за всички албански политици през годините и като цяло винаги е бил ябълката на раздора, където са се събирали всички противоречия между македонската и албанската общност. През годините университетът е нароил стотици дипломирани студенти, чиито документи не са признати никъде и те не могат да си намерят работа с полученото образование, а още няколко хиляди се обучават в момента в него. На политическо ниво, а и в изпълнителната власт, се водят дълги спорове как точно да бъдат легализирани тези дипломи, защото албанците спешно се нуждаят от висшисти, които да попълнят квотите във всякакви управленски нива според Охридското споразумение. В интерес на истината нашите респонденти от образования елит на Македония, независимо дали са македонци или албанци, са единомишленици в оценката за нивото на образование във въпросния университет: "Нивото на обучение е като в едновремешния рабфак (работнически факултети от периода на ранния социализъм) - излизат полуграмотни, но за сметка на това политизирани до крайност". Въпросът е толкова деликатен, че ОССЕ и холандското правителство са излъчили работна група, която обмисля начина, според който трябва да се легализират дипломите.
Въпрос от нашия екип: "Възможно ли е чрез политически и управленски решения да се смекчи конфронтацията, да се намалят сферите на разделение и маргинализация?" Отговор, който получаваме от албанец, представител на изпълнителната власт: "Нямаме илюзии, че ще накараме хората да живеят в братска любов, но ще трябва да се примирят с прилагането на Охридското споразумение и с правителствените решения, защото съвместният начин на живот, интеграцията нямат алтернатива". Въпрос: "Ние пътуваме и виждаме много села, където хората са напълно разделени. Животът е на практика сепариран, а селата и областите - федерирани, защото очевидно хората така се чувстват по-комфортно. Как ще коментирате това, което е битова реалност, а не теория?" Отговор: "В едно демократично общество, каквото имаме в Македония, има свободен избор на начина на живот. Ние като управляващи нямаме намерение да създаваме концептуално нови хора и нов начин на живот. Нашата цел е да създаваме институционални механизми, които отговарят на обществените реалности. Ако мултиетничността е характеристика на едно общество, ние трябва посредством институциите да избегнем дискриминацията. Освен това, чрез законите и тяхното прилагане, да направим подходяща среда за междуетническо съжителство."
Различен отговор получаваме от албански политик от опозицията: "На Балканите има разпадане на мултиетническите държави, където са нарушени и не се спазват трите условия за функционирането на модерната държава - лоялността на гражданите, силната икономика и либералната демокрация. Тези три фактора отсъстват в част от балканските държави. Босна я смятат за мултиетническа държава. Това просто е смешно - Босна е една зоологическа градина с различни клетки - няма интеграция, всички етнически общности са сврени в своите анклави. Същото е и в Косово - етнически чисти територии и бодлива тел, която да пази ентитетите. На Балканите съществува двуличие - всички на думи са за мултиетническо съжителство, а на практика работят за етнически чисти държави. Най-вероятно е това да бъде и съдбата на Македония".
Македонците и албанците имат своите начини да маркират териториите си чрез демонстрация на идентичността. За македонците етническият маркер са огромните православни кръстове, които се издигат почти из цялата страна, като най-голям е издигнатият край Скопие на Водно през миналото лято огромен кръст от метални конструкции. Албанците отвръщат на удара с реалния демографски етнически маркер. Навсякъде в албанските или в смесените селища кипи живот и е пълно с младежи. Освен това непрекъснато се строи - огромни албански къщи, повечето от които още са неизмазани, но многолюдни. Очевидно тази борба на идентичностите засега е в полза на албанците, защото големите кръстове, които се виждат от километри, изглеждат доста безсмислени и безпомощни пред гледката на големите къщи и многочислените фамилии.
Македонските книжарници също са натоварени с мисията да демонстрират идентичността: витрините са претрупани не толкова с книги, колкото с библии, кръстчета, знамена и карти на Македония. Заглавията на книгите също са от най-патриотичните. Всяко предно стъкло на таксиметрова кола е украсено с по-малък, но по-често с по-голям кръст. Кризата на македонската идентичност е потискаща.
Представител на общинската управа на град Струга, албанец, кратко отговаря на нашите въпроси: "Албанци и македонци могат да живеят един до друг, но не и един с друг". А македонец занаятчия в същия град казва: "Целта на албанците е Велика Албания. Ахмети е един обикновен бандит. Албанците имат пари от емиграцията, от проституция и от дрога. Ние живеем трудно, нищо не ни остана. Всичките лоши работи те ги правят".
Вечерта в албанското кафене в Струга водим свободни разговори: "Какво разделя македонците и албанците ли? Всичко - езикът, културата, начинът на живот, родителите... Македонците и албанците не се познават. А за българите имаме високо мнение, много четат и са културни. В Скопие имах състуденти в медицинския факултет от България - много четяха. Хора, които са ходили в България, казват, че българите четат непрекъснато, дори в автобусите. Освен това българите са гостоприемни. Когато един албанец във Варна попитал откъде да си купи хляб, човекът му подал своя хляб и толкова, пари не поискал... Понякога, за да дразним македонците, им казваме, че българите са много по-умни и културни, а те побесняват..."
Албански интелектуалец респондент допълва размишленията за колебливата идентичност на македонците: "Македония няма държавна традиция, няма интелектуален елит, няма политически елит и оттам са проблемите. Идентитетът им е несигурен - не били българи. Какво толкова, ако сте българи? Били сте някога, вече не сте. Няма нужда нарочно да си сърбизират езика. Аз пиша на четири езика - най-трудно ми е на македонски, който ми е втори роден език. Защото е измислен и фонетично, и лексикално. Не можеш да градиш държава, когато се страхуваш от всички - от гърците, от българите, от сърбите, от албанците. Който се страхува от съседите, не може да построи къща." След един сложен коментар за качеството на политиците в Македония, заключава: "Попитахте защо сме разделени. Защото македонците казват "това е нашата държава", много добре, но това е и моята държава, аз друга нямам. Албания не е моята държава. Ние искаме същото, което и те, но е невъзможно да се разберем. Ако не е тревожно, би било смешно, защото и двата народа се събират в един джоб".
Подобни думи чуваме от най-популярния в момента албански политически лидер, след като му задаваме въпрос "как би се определил: като албанец от Македония, албанец от Югославия, албанец от Западна Македония или изобщо албанец?": "Моята държава е Македония. Тук имам дядо, прадядо... Нито Албания, нито Косово са моята татковина. Има един език - албански. Нямаме проблеми с общуването, но Алма [нашата колежка е от Тирана - б.а.] от вашия екип няма да се разбере с майка ми, защото тя говори на диалект. Има разлики и в традициите, и в културата, но те не са значими. Имаме и три религии - католици, православни, мюсюлмани, но никога не е имало религиозни противоречия при албанците, независимо от коя религия са, защото албанизмът е над всичко. Според мен Албания е като Германия, Косово е като Австрия, а Македония е като Швейцария. Нищо не пречи всеки да си има културата и традициите".
Във всекидневието страстите на несъвместимостта избиват в побоища по автобусите, по улиците, инцидентното подпалване на къщи по селата, особено там, където биха искали да не се завръщат разселените лица и селата да останат етнически чисти3, нападения над полицейските патрули. Главно албанци бият македонци, но се случва и обратното.
Наш респондент журналист македонец разказва потресен, макар да пояснява, че също се е радикализирал: "Обикновено жертвите са невинни хора. В центъра на Скопие македонци забелязали човек с гумени ботуши и понеже такива носят албанците, го пребили от бой. След това се оказа, че битият е мюсюлманин. Срамно е! Срамно е и за онези, които палеха джамии в Битоля. Това е тъмната македонска страна от войната. Но има и тъмна албанска страна от войната". Охридското споразумение - мирният договор, който е повод за нова война. Всички разговори, които провеждаме в Македония с политици, интелектуалци, граждани - албанци и македонци - рано или късно се свеждат до коментари, размишления и спорове върху Охридското споразумение.
Охридското споразумение се състои от десет части. Основните принципи, върху които се крепи крехкият мир между двете големи етнически общности, са няколко:
- отказ от използването на сила за постигане на политически цели;
- изграждането на мултиетническия характер на македонското общество чрез разширяване на правата на албанците;
- запазването на границите и териториалната цялост на Република Македония;
- промяна в Конституцията, която да обяви албанския като втори официален език в общините с повече от 20% население и да разреши използването му в Парламента и на други места.
Охридският договор гарантира на албанското малцинство, което според преброяването през 1994 г. съставлява около 23% от населението, пропорционално представителство в държавната администрация, армията и полицията. По своята същност този договор трябва да послужи като основа за цяла система от институционални промени, които да доведат до създаването на функциониращо мултиетническо общество в Македония.
Навсякъде задаваме въпрос за резултатите от последното преброяване на населението, проведено през 2002 г. Дори на най-високо парламентарно и правителствено ниво ни отговарят, че все още резултатите не са готови, че нямат практиката да правят и предварителна двупроцентна извадка. Очакването на резултатите, които допускаме, че се бавят по стратегически и тактически съображения, предизвиква в обществото доста напрежение и различни митове, например, че албанците са надхвърлили 40%. В зависимост от респондентите, с които разговаряме, този митичен процент се променя драстично в едната или другата посока. Респондент албанец от Струга казва: "Знам резултатите само за Струга, защото преброителите са мои приятели. При предишното преброяване през 1994 г. в Струга и общината албанците са били 40%, а сега при прk