The Kurds, Armenians, Bulgarians, Greeks and Cyprus are against EU membership of Turkey because of ethnic cleansing and not recognized GENOCIDE

Unsuccessful attempt of Turkey to rewrite the Bulgarian history, in order to improve the chance for Accession in European Union. The Genocide on Armenians in 1915 and on Bulgarians 5 centuries are facts and not fiction!

 

 

Batak massacre: Provocation Against Bulgarian National Historyhttp://images.ibox.bg/2007/04/24/batak/256x187.jpg

Author: Olga Yoncheva

Font size: a a a

Bulgarian President Georgi Parvanov defined as strong provocation against Bulgarian national history the gaining publicity project of the Free University of Berlin, which changes one of the most tragic pages in the history of Bulgaria's April uprising.

The sacrifice of Batak citizens was seen and understood by the most influential intellectuals of that epoch: Dostoevsky and Turgenev, Mendeleev and Darwin, Gladstone and Garibaldi.

This sacrifice was the reason thousands of people around the world to support the Bulgarian liberation cause. This sacrifice made conservative Europe of that time to put the “Bulgarian question” in its agenda.

More than a century, time has not washed away the memory of our ancestors' fate. Therefore, according to President Parvanov, every attempt to re-write history or artificially to create prerequisites for tension on delicate historical topics, is not only deeply unacceptable but will also meet the repudiation of the whole Bulgarian society.

On 16 May president Parvanov will participate in the traditional marking of the April epic from 1876 in Batak.

The president's reaction has come after the Mayor of Batak Petar Paunov announced that the citizens of Batak would not let a conference on 18 May happen. The reason for their decision is the expected during the conference presentation of a thesis, which claims that the Batak massacre is a myth, its victims are exaggerated, and Turkish slavery is sham.

Authors of the scandalous thesis are Martina Baleva and Ulf Brunbauer from the East Europe Institute of the Free University of Berlin.

The project of the two scientists provides for change of the Batak museum exhibition the main accent of which are the events from 1876.

According to Paunov, the two scientists' project is an attempt to change the history of a sacred for Bulgarians town.

The project of Berlin university is entitled “History and present of Bulgarian national stereotypes in the light of the Batak myth”.

 ****************************************


 

Коментар

Опитът и двуличието на президента Гоце Георги Първанов в защита на историята на България не е достоверен. Защо ли? Защото той постъпва по подобие на подлите помаци избивайки 2 години преди Освобождението своите братя в Батак. Гоце Първанов с политиката в защита на Държавна Несигурност прави същите щети на братята си българи, като работи в интересите на една чужда сила КГБ и нейните послушни кученца ДС. Как да разграничим едните предатели от другите? Не може и да искаме! Защо наричаме ДС държавна несигурност? Как иначе да наречем една подтисническа организация, която подслушва телефони разговори и се занимава десетилетия с шпиониране на гражданите си? И който защитава тази гавра с бълг. народ не заслужава да ни бъде президент и не бива да се възмущава от онова, което са направили помаците по онова време на 19-то столетие. Той прави същото дори в 21-то столетие. Стига двуличия и подлости към народа ни! Гоце вземи си шапката и си тръгни ако е останало капка достоинство у тебе! Така ще докажеш, че почиташ народа си и неговата история!

П.П.

Австриец и наша изкуствоведка са получили петцифрена сума в евро за проекта

 

МОНИТОР

Две фондации -"Памет, отговорност и бъдеще" и "Роберт Бош", финансират гаврата с българската светиня Батак. Това сочат документите по проекта, именуван "Митът Батак". Към момента не е ясно колко пари са вложени в това начинание, но със сигурност става въпрос за петирицифрена сума в евро. Нейни получатели са посоченият като ръководител на проекта австриец Улф Брунбауер, който е асистент в Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет и представящата се за изкуствоведка жена с българско гражданство г-ца Мартина Балева.

     

Останките на близо 3000 души,  предимно              Картината “Баташкото клане” на полския художник Антони Пиотровски

жени, деца и старци, изклани или 

изгорени живи, почиват в костницата 

на църквата "Св. Неделя" в Батак.
Снимка архив "Новинар"

http://www.novinar.org/index.php?act=news&act1=det&sql=MjIzNjsw&mater=MjIzNjsw

Възпоминания от Батак

(разказ от едно дете)


От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.



Като ги изклаха, чичо, аз видях...

С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеню с голям глас извика...

И издъхна бачо... А един хайдук

баба ми закла я под вехтата стряха

и кръвта потече из наший капчук...

А ази бях малък и мен не заклаха.



Татко ми излезе из къщи тогаз

с брадвата в ръцете и нещо продума...

Но те бяха много: пушнаха завчас

и той падна възнак, уби го куршума.

А мама изскочи, откъде; не знам,

и над татка фана да вика, да плаче...

Но нея скълцаха с един нож голям,

затова съм, чичо, аз сега сираче.



А бе много страшно там да бъдеш ти.

Не знам що не щяха и мен да заколат:

но плевнята пламна и взе да пращи,

и страшно мучеха кравата и волът.

Тогава побягнах плачешком навън.

Но после, когато страшното замина -

казаха, че в оня големи огън

изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.



И черквата наша, чичо, изгоря,

и школото пламна, и девойки двесте

станаха на въглен - някой ги запря...

Та и много още дяца и невести

А кака и леля, и други жени

мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

Още слушам, чичо, как пискат они!

и детенца много на маждрак набиха.



Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.

Той пари с котела сбираше за тях;

но поп Трендафила с гвоздеи коваха!

И уж беше страшно, пък не бе ме страх,

аз треперех само, но не плачех веки.

Мен и други дяца отведоха с тях

и гъжви съдрани увиха на всеки.



Във помашко село, не знам кое бе,

мене ме запряха нейде под земята.

Аз из дупка гледах синьото небе

и всеки ден плачех за мама, за тата.

По-добре умирвах, но не ставах турка!

Като ни пуснаха, пак в Батак живях...

Подир две години посрещнахме Гурка!



Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;

но нашето село, чичо, запустя,

и татко, и мама веки не станаха.

Ти, чичо, не си чул заради Батак?

А аз съм оттамо... много е далече...

Два дни тук гладувам, щото съм сирак,

и треперя малко: зима дойде вече.


Пловдив, 1881

Иван Вазов

[Back to Main Page]