Резултатите дават основание на ВМРО-ДПМНЕ да заяви в своя орган, седмичникът “Глас” от 11 октомври, че местните избори потвърждават “легитимността” на сегашното управление, зад което застава по-голямата част от населението на страната. И тук се получава един парадокс. Опозицията твърди, че гласувалите за нейните кандидати в изборите са “македонски патриоти”, а тези, гласували за управляващата коалиция, са “новоосъзнати българи”. Намерението й е да обругае гласувалите за сегашното управление, тъй като в продължение на десетилетия наименованието “българи” се налага като синоним на враг. Но излиза, че враговете, т.е. българите в страната, са по-голямата част от населението й. И това не е единственият парадокс в политическата лексика.

Според друга публикация в същия брой на “Глас” опозицията преустройва ,поради изборните резултати, своята тактика в борбата за властта. Искането за предсрочни парламентарни избори вече не е актуално. И тя се ориентира към овладяване на изпълнителната власт чрез преструктуриране на парламентарното пространство. Според опозиционните лидери основания за подобна стъпка й дават много процеси, които текат в управляващия лагер.

Другият процес, който забележимо тече в управляващия лагер, е все по-голямото отдалечаване на ДА от ВМРО-ДПМНЕ по ред въпроси от политиката на управляващите. Изостря се противоречието между тях по т.нар. “тайванска сделка”, която ДА внася като своя зестра при образуването на коалицията. Премиерът Л. Георгиевски твърди, че ВМРО-ДПМНЕ не е против проекта за тайвански инвестиции в Р Македония и установяването на пълноправни отношения с Тайван. И хвърля вината върху поведението на президента Б. Трайковски, който отказва да приеме акредитивните писма на тайванския посланик. Това той заявява в пространно интервю пред в. “Дневник” от 16 октомври.

Но се прибавят и много други спорни проблеми между двете партии. Обявеното от правителството намерение за ревизия в приватизацията, извършена от предишното правителство на Бр. Цървенковски, също среща съпротивата на лидера на ДА В. Тупурковски. В качеството си на главен преговарящ с Европейския съюз по асоциацията на Р Македония същият публично обявява пред опозиционния “Утрински вестник” от 2 октомври, че с такава ревизия страната няма да бъде приета в Европейския съюз. В последните дни ДА се опитва да се разграничи от извършените по време на местните избори насилия. В. “Македония денес” от 12 октомври констатира отсъствие на много представители на ДА от пресконференциите на управляващата коалиция в едни или други населени места по време на допълнителните избори през октомври. Някои от лидерите на ДА отричат подобно твърдение. Но В. Тупурковски заявява пред “Утрински вестник” от 27 октомври, че ДА има проблеми с осъществяването на партийната си програма. Коментаторите твърдят, че зад това се крие намерението на ДА да поеме изцяло управлението на икономиката в страната, което среща съпротива на бизнессредите във ВМРО-ДПМНЕ. ДА изненада съюзниците си в управляващата коалиция с изявлението си, че ще търси съюзници за осъществяването на провежданите реформи, твърдение тиражирано в повечето медии от 31 октомври.

По всичко изглежда, че В. Тупурковски и ДА си подготвят позиции извън управляващата коалиция, за да избегнат отговорностите за досегашното управление. В. “Македония денес” от 27 октомври твърди, че са в ход тайни преговори между В. Тупурковски и лидера на СДСМ Бр. Цървенковски. Вестникът съобщава, че преговорите между двамата се отнасят до прекрояване на парламентарното пространство във вреда на управляващата коалиция. На пресконференция на партията от 26 октомври отговорът на В. Тупурковски по този въпрос е твърде интересен. Според него подобен вариант е възможен, макар че ДА не работи по него засега. Става ясно и нещо друго. Изглежда, ходовете на В. Тупурковски не срещат подкрепа в цялата партия. Парламентарната є група настоява за участие при решаването на тези проблеми, както съобщава “Утрински вестник” от 27 октомври. Така че и в самата ДА текат някои процеси, които я разклащат.

Макар и да твърди, че управляващата коалиция е единна, самият премиер Л. Георгиевски не крие, че е загрижен от възможността за прекрояване на парламентарното пространство и идването на власт на ново правителство. В интервюто си пред в. “Дневник” от 16 октомври той счита, че ако някоя от коалиционните партии напусне управлението и нейните депутати вземат участие в споменатото прекрояване, това ще бъде легитимен дял от играта на демокрация. Но се страхува повече от прекрояването чрез закупуване на депутати от една или друга парламентарна група, което би превърнало страната в латиноамериканска държава. Очевидно, намекът е групата депутати от ВМРО-ДПМНЕ, ориентирала се на страната на ВМРО-ВМРО.

Преговорите с МВФ и Европейската общност са едни от най-важните ходове, с които управляващата коалиция излезе в местните избори и без съмнение те въздействат върху избирателите. По всяка вероятност ще бъдат подновени, но вече в обстановка, когато поведението на тези институции ще бъде доминирано от нова Югославия. А какво ще е то, все още не е ясно. По-важното е, че за момента отлагането на преговорите внася усещане за неувереност в позицията на правителство и усилва в обществеността, разбира се, със съдействието на опозицията, чувство за възможния му близък край. Ще стане ли това и по какъв начин — ще стане ясно по-късно.

Известно е, че като член на коалицията “За промени” ДА и нейният лидер В. Тупурковски влизат с обещанието за 1 милиард долара инвестиции от Тайван. Само че за да се осъществи тази сделка е необходимо Р Македония да скъса дипломатическите си отношения с Китай. Реакцията на повечето политически сили спрямо предложението на В. Тупурковски е отрицателна. Сделката с Тайван е официализирана след победата на коалицията “За промени” и съставянето на правителство на Л. Георгиевски. На практика тогава са скъсани и дипломатическите отношения с Китай. По време на кампанията за президентските избори Б. Трайковски отбягва да се произнесе по този въпрос. Но след избора му, особено от средата на тази година, става ясно, че той е един от противниците на “тайванската сделка”. И в продължение на месеци отбягва да приеме акредитивните писма на назначения от Тайван посланик в Скопие. Това изостря до крайност конфликта между него и ДА. Според публикация във в. “Вест” от 14 октомври, се очаква последната да поиска оттеглянето на Трайковски от президентския пост. Скопските медии от 16 октомври нищят подробно това съобщение и възможните варианти за осъществяването му. Общият им извод е, че ДА не притежава възможности да осъществи подобна претенция.

Една от причините за това е и промяната на отношението на СДСМ и на част неговите лидери към президента, демонстрирана от 16 октомври насам. Според публикация във в. “Дневник” от 17 октомври генералният секретар на СДСМ Борис Спасов заявява, че неговата партия подкрепя президента Б. Трайковски при изпълнението на неговите функции като президент на всички граждани на страната. Според него в последно време Трайковски се проявява именно в тази роля. В скопските медии следват изявления и на други представители на опозицията, в това число и на лидера на СДСМ Бр. Цървенковски в същия дух. На практика отпада тезата на опозицията за “нелегитимния избор” на президента, поддържана от нея цяла година.

Всъщност промяната в отношенията на СДСМ към президента едва ли е точно по тази причина. Във в. “Дневник” от 17 октомври е публикуван коментар. Според него СДСМ има поне три повода за промяна на досегашната си позиция. Единият — да признае, че страната има законно избран президент, който изпълнява своите функции и партията трябва да се съобразява с него. Другият — външните нападки срещу СДСМ заради твърдението му, че Трайковски е президент с гласовете на албанците, поради което партията изпада във външнополитическа изолация. Третият мотив е стремежът на СДСМ да извлече някаква полза от конфликтите на президента с партиите на управляващата коалиция. Но и Б. Трайковски направи стъпка към СДСМ с телефонния си разговор с Бр. Цървенковски след втория тур на местните избори, около който се разгарят най-различни спекулации в медиите.

Но като че ли последният мотив е най-важен, най-вече в стремежа на СДСМ да преустрои парламентарното пространство като средство за овладяване на изпълнителната власт. Като начало Г. Спасов заявява пред в. “Дневник” от 17 октомври, че опозицията ще се опита да изтръгне президента от влиянието на партиите, които са го избрали. В интервю пред в. “Македония денес” от 18 октомври Бр. Цървенковски отрича, че новото отношение на партията му към президента е свързано с намерението на опозицията за преструктуриране на парламента. Но не може да се отрече намерението на СДСМ и опозицията да се възползва от ситуацията, възникнала с намерението на ДА да иска отстраняването му от президентския пост и по възможност да увеличи хаоса в политическото пространство.

Албанците След местните избори, в които като коалиционен партньор в правителството Демократическата партия на албанците (ДПА) печели победа във всички общини, без две, в които печели другата албанска партия ПДП, поведението на албанските политически представители на различни нива се радикализира все по-бързо. Израз на това радикализиране са някои събития от последния месец.

Едно от тях е подновеното и упорито защитавано искане от депутатите на ДПА за официализирането на албански език в парламента. То се поставя отдавна, изглежда, че е част от коалиционния договор между ВМРО-ДПМНЕ и ДПА. За това намеква депутат от ДПА пред в. “Дневник” от 78/ т.м., но през октомври възниква отново във връзка с подготовката на нов правилник за работата на парламента. Действието се развива в парламентарната комисия, която се занимава с този въпрос. Депутатът на ДПА Назми Кадриу се позовава на естественото право за използването на “майчиния език”. Но се натъква на съпротивата на останалите членове на комисията. Техният аргумент е, че не отричат това право, но в момента стоят за решаване по-важните въпроси по промяната на парламентарния правилник. Привеждат и по-силен аргумент, че за въвеждането на албанския език като един от говоримите в парламента, е необходимост да има промяна в конституцията, която обявява за официален само “македонския език” и кирилската азбука.

Всъщност, с настояването си за включване в парламентарния правилник на правото да се използва албанския език в работата на парламента, представителите на ДПА се опитват да заобиколят именно последният аргумент — промяната на конституцията. А за момента това е по-трудно да стане. Те търсят някакъв компромис, който да ги доведе до желаното без излишен шум. Такъв е постигнат наскоро с приемането от парламента на закона за висшето образование. Реализиран под натиска на Европейския съюз, той позволи откриването на частен университет с определени специалности, на мястото на спорния в продължение на години Тетовски университет.

Ръководството на парламентарната комисия, оглавена от представителя на ВМРО-ДПМНЕ Горан Невеновски, категорично отхвърлял желанието на ДПА албанският език да бъде въведен в работата на парламента. И поради това се отказва да прави сериозни промени в парламентарния правилник, въпреки че това е един остарял правилник, малко променен през 1990 г. и не отговаря на сегашните условия. Основният мотив тук е, а и другаде, на ВМРО-ДПМНЕ срещу албанското искане е, че “сега не е времето”. Това предизвиква гневното интервю на подпредседателя на ДПА Мендух Тачи пред излизащия албански вестник “Факти”. Той заявява, че “Македония не я очакват добри дни без промяна на конституцията”, както и че подобна промяна е договорена още при създаването на управляващата коалиция. Интервюто от в. “Факти” се препечатва от в. “Вест” от 6 октомври и именно то дава тласък на новата кампания на ДПА по въпроса.

Интервюто на М. Тачи е твърде симптоматично. Той твърди, че разговорите за употребата на албанския език като един от двата официални езика на различни нива вече са водени и неговата партия е твърдо решена да ги доведе до край. А становищата на някои политически партньори против това могат да доведат до сериозна криза във властващата коалиция. Според него отношението към албанския народ в държавата не зависи от политическите структури, а от договорите, които трябва да се постигнат.

Освен тези проблеми, преговарящите обсъждат още въпроси на телекомуникациите, движението на работната ръка, интелектуалната, индустриална и търговска собственост, приближаването на законодателството с европейското в областта на вътрешния пазар. Разгледан е въпросът за земеделското производство.

Отделно В. Тупурковски се среща и разговаря с Катрин Дей — заместник-генерален директор в Генералната дирекция за външни отношения в Европейския съюз. На срещата е изказано тяхното взаимно задоволство от хода на преговорите и постигнатото високо ниво на съгласуваните въпроси. Уговорено е последната среща да стане на 27 октомври в Скопие. Тогава ще се финализират и останалия малък брой открити въпроси от политически характер, свързани преди всичко с клаузата, която трябва да трасира пътя за бъдещата цялостна интеграция на Р Македония в европейските структури. Още веднъж се потвърждава взаимният интерес парафирането на Спогодбата за стабилизация и асоциация да стане по време на заседанието на Европейския съюз в Загреб на 24 ноември, а окончателното подписване — в началото на следващата година (в. “Нова Македония” от 4 ноември).

В. “Дневник” от 4 октомври обаче е скептичен по отношение на набелязаните срокове за подписване на спогодбата. Според него оставало само да се вярва на Кр. Патън, че този срок ще е само няколко седмици.

Диктатът на ЕС по въпроса за реадмисията предизвиква остра реакция сред обществеността в Р Македония. Според “Утрински вестник”, “Дневник” и други от 18 октомври, завръщането на косовските бежанци ще създаде сериозен етнически проблем и истински хаос в страната.

В. “Дневник” от 26 октомври съобщава полуофициална информация от Брюксел за отлагане на последния рунд на преговорите с Европейския съюз в Скопие. Необходимо било да се “допрецизират” позициите на двете страни по Спогодбата за стабилизация и асоциация. Както е известно, в Скопие трябваше да се постигне съгласие по т. нар. “еволюитивна клауза” и дефинитивно да се утвърди текстът за реадмисията. В македонските дипломатически кръгове дори се счита, че това отлагане ще бъде от полза за държавата, тъй като дава възможност за едно допълнително редефиниране на текстовете, по които съществуват спорове както сред преговарящите, така и сред обществеността.

И действително тази “полуофициална информация” през следващите дни става реална. Датата на следващия, на заключителния рунд, ще се уточнява допълнително (в. “Вечер” от 27 октомври). В печата се промъква информацията, че по време на последния разговор на К. Симитис с Л. Георгиевски, първият е настоял за положителни предложения и реален принос по спора за името. Гърция не се задоволява с това, което вече е отхвърлила. Атина очаква от Скопие истинска “крачка напред” в решаването на проблема. А това ще има голямо значение за по-нататъшния път, който Р Македония трябва да измине съм Европейския съюз (“Утрински вестник” от 27 октомври).

На 30 октомври медиите в Скопие разпространяват интервю на постоянния представител на ЕС в Македония Пинту Тешеира. В него кой категорично заявява, че клаузата за реадмисия в бъдещата спогодба за стабилност и асоциация с Европейския съюз няма да бъде променена. “За реадмисията не може да се преговаря”, заявява в ултимативен тон Тешеира на скопските журналисти (“Утрински вестник” от 30 октомври).

Въпреки че управляващите се мъчат да омаловажат предложението на Европейския съюз за “възможен кандидат” и да го представят като акт на “добра воля”, общественото мнение в Р Македония решително отхвърля диктата на Брюксел. Дори все повече се появяват гласове в печата да не се подписва този текст на спогодбата, тъй като не дава гаранция за пълноценно членство (в. “Дневник” от 24 октомври).

Към интеграцията През изтеклия месец
в НАТО правителството предприема нови стъпки по пътя на интеграцията в НАТО. У тук обаче към него се прилага натиск да разреши спора с Гърция по въпроса за името. В. “Дневник” от 6 октомври информира, че високопоставен представител на Алианса посъветвал правителството да побърза да реши с Гърция въпроса с името. Това щяло да улесни работата по изпълнение на Акционната програма. Ако Македония бъде поканена да влезе в НАТО на следващото заседание през 2 002 г., тя трябвало да разчита на Гърция, както и на останалите 18 членове, които ратифицират членството на новата държава.

Вторият въпрос, който се поставя пред Македония от страна на НАТО, са финансовите ресурси за осъществяване на македонската национална програма. От централата в Брюксел съветват Скопие да бъде внимателно в това отношение и искат точна сметка за военната реформа, както и тя да се прави в разумни граници (в. “Дневник” от 6 октомври).

В интервю пред скопски журналисти генералният секретар на НАТО Дж. Робертсън посочва, че шансовете на Македония за пълноправно членство “ са равни с тези на деветте страни, кандидатстващи за членство” (“БТА — Балкани” от 6 октомври).

На конференцията е изказано задоволство от демократичните промени в Югославия, които откриват шанса на нейната демократизация. Министърът на отбраната на Р Македония говори пред съвещанието на тема “Прогресът на НАТО-инициативата за Югоизточна Европа”, като информира своите колеги за изпълнението на военната реформа в страната (в. “Македония денес” от 10 — 11 октомври). В работата на Солунската конференция участват още министрите на отбраната на България, Албания, Гърция, Италия, Румъния, Турция и САЩ. Словения е приета като наблюдател.

В групата на страните, участващи в Солунското съвещание е приета и Хърватска.

Наскоро след конференцията в Солун се провежда нова среща на министрите на отбраната на страните-аспиранти за членство в НАТО — България, Р Македония, Словения, Румъния, Албания, Естония, Литва, Летония. На срещата присъстват и представители на Чехия, Унгария и Полша. Това е първата официална среща на такова високо министерско ниво след миналогодишната конференция на НАТО във Вашингтон. Министрите обменят опит и виждания по преструктурирането на армията на всяка страна, уговарят взаимното военнотехническо сътрудничество и пр.

На срещата на министрите на отбраната на страните-аспиранти за членство в НАТО присъства и генералният секретар на Алианса Дж. Робертсон. Той благодари на страните за техните позиции по време на косовската криза; посочва, че те са направили много по пътя към НАТО, но имат и много още да правят. Според Робертсон ключът за успеха на всяка страна-кандидат е нейната подготвеност за сътрудничество, а не количеството на нейната армия и на нейното оръжие, тъй като концепцията на НАТО е всяка страна да има малка, но боеспособна и ефикасна армия. Робертсън обръща внимание, че членството в НАТО “не е подарък, не е чест, а задължение. Това е товарът, който всяка страна може да понесе. НАТО не иска от никоя страна да прави жертви, харчейки за превъоръжаването на армията си за сметка на социалните програми. Ние само посочваме, че реформата на вашите армии е необходима”.

Министърът на отбраната на Р Македония Л. Пауновски говори пред съвещанието за задълженията на своята страна по Акционната програма за членство в Алианса, за военната реформа и законодателството, за преструктурирането на армията и Генералния щаб, за превъоръжаването на армията и пр. (“Утрински вестник” от 14 — 15 октомври; в. “Дневник” от с.д.).

Печатът в Скопие от 16 октомври информира, че в края на месеца в Главната квартира на НАТО в Брюксел Р Македония ще защитава своята програма за подготовката си за членство в Алианса. Програмата е вече готова, одобрена от работния комитет за интеграция, като в нея се обръща особено внимание на политическите аспекти, на регионалното сътрудничество в отбраната със страните в Югоизточна Европа, както и на активното сътрудничество на Македония в Програмата за мир.

Решаването на въпроса за реконструкция на Министерството на отбраната и Генералния щаб завършва през февруари 2 001 г. Новите виждания за тях са готови и се работи за цивилния дял от тях, като по-голямата част от вижданията на експертите са вече в завършен вид (“Утрински вестник” от 16 октомври; в. “Дневник” от 16 октомври).

Йов. Теговски, посланик на Р Македония в НАТО, вече е предал новия вариант на правителствената програма за подготовка на страната за членство в Алианса. Кл. Клайбер, помощник-генерален секретар по политическите въпроси на НАТО, изразява задоволството си от навременното представяне на документа. А Г. Трендафилов, говорител на Министерството на отбраната, заявява, че някои от набелязаните инициативи могат да се реализират и преди определения срок. Това са реконструкцията на Министерството на отбраната и Генералния щаб, формирането на втора пехотна дивизия и други (в. “Дневник” от 16 октомври).

И един куриоз. В. “Дневник” от 18 октомври помества на своите страници информацията “КФОР фалшифицира историята”, по повод инициативата на НАТО в началото на ноември т.г. в близост на Стар Дойран да се направи възстановка на битката от Първата световна война на Южния фронт. По време на офанзивата на британската армия тя е била напълно разбита от частите на българската армия. В духа на македонисткия национализъм и антибългаризма “Дневник” скрива истината за чутовния героизъм на българския войник. Според вестника срещу британците не са се сражавали българи, а “македонци”. Така че и този случай се използва от скопската пропаганда за фалшифициране на историческата истина и за насаждане на вражда спрямо България и българския народ.

Развитие След победата на де-
на регионалното мократичните сили в
сътрудничество Югославия и избирането на В. Кощуница за президент, президентът на Р Македония Б. Трайковски взема инициативата съседите да му окажат морална и политическа подкрепа. В резултат на тази инициатива е подписана съвместна декларация, в която се признава за законно избран председателския кандидат в съседна Югославия (в. “Дневник” от 6 октомври).

В. “Дневник” от 9 октомври съобщава, че е завършила тридневна конференция в рамките на Пакта за стабилност в Охрид. На нея са обсъдени и съгласувани на експертно ниво плановете на пакта за Югоизточна Европа. Присъстват повече експерти от страните-членки на Пакта, от някои европейски страни и от САЩ. Обсъждана е и идеята за сключване на Балкански икономически съюз, на тя не се приема. Главният координатор Бод Хомбах е приет от президента Б. Трайковски, с когото разговаря за положението в региона, за повишаване ролята на страните за неговата стабилност, както и за реализирането на програмата на Пакта за стабилност. Обща е констатацията, че съществуващите слабости и недостатъци трябва бързо да се преодолеят.

Б. Хомбах е приет и от премиера Л. Георгиевски. Между другото двамата разговарят за приноса на Р Македония за по-бързото демократизиране и интегриране на Югославия в пакта. Б. Хомбах обещава на Л. Георгиевски, че това, което е уговорено по пакта, ще се реализира (медиите от 9 октомври).

На 17 октомври т.г. министърът на на икономиката Б. Андреев участва в работата на икономическия форум за Югоизточна Европа в София. В своето слово той се спира на финансовото изоставане на общите проекти, свързани с коридор -8, изоставането на далекопровода Благоевград — Дубово и други. В София министър Андреев разговаря с вицепремиера П. Жотев за развитие на двустранното сътрудничество, и по-специално за двустранния стокообмен (медиите в Скопие от 18 октомври).

След завършване на балканската среща в Скопие, американският посланик в ООН Р. Холбрук се среща с президента Б. Трайковски. Освен развитието на двустранните отношения, са разисквани въпросите на суксцесията, приемането на Югославия в ООН и др. (в. “Македония денес” от 27 октомври).

Генералният секретар на СДСМ Г. Спасов смята, че “не бива параноично да се гледа на подобни проекти”. Според него това не означавало непременно възкресяване на бивша Югославия. Всяка държава имала правото да сключи съюз с друга държава. А според Ст. Андов предложението на К. Билд било “поредния балон”. П. Гошев смята, че е твърде рано да се мисли за възстановяване на една държавна общност, която скоро се разпадна по един кървав начин. ПДП също отхвърля решително плана на К. Билд (в. “Дневник”, “Вечер”, “Утрински вестник” от 12 октомври; “Утрински вестник” от 14 октомври, “Монитор” от с.д.).

Други Б. Трайковски побър-
външнополитически за да поздрави В. Ко-
инициативи щуница с избора му на президентския пост в Югославия. Той пожелава мирен преход на властта и реинтегрирането на Югославия в семейството на европейските нации. Призовава да отпаднат колкото се може по-скоро санкциите над Югославия, за да укрепне икономиката й. В настъпилите промени Б. Трайковски вижда нови възможности за развитието на двустранните отношения.

Премиерът Л. Георгиевски също честити на В. Кощуница победата на опозиционните сили в Югославия и изказва надеждата си за развитието на двустранните отношения и по-специално на икономическите взаимоотношения. Очаква смяната на определени хора, свързани с минали режим в Югославия и т.н. (в. “Македония денес” от 9 октомври).

В обширно интервю по вътрешнополитическото положение Л. Георгиевски изказва надеждата си, че сега ще се решат откритите въпроси между Р Македония и Югославия.

Медиите на 12 октомври съобщават за визитата на белгийския крал Алберт Втори в Скопие. Той е приет от президента Б. Трайковски, който го запознава с усилията на Македония за интегриране Европейския съюз и в НАТО. Разгледани са и въпроси на двустранното сътрудничество. Кралят обещава подкрепата на Белгия за интегрирането на Р Македония в евроатлантическите структури (в. “Нова Македония” от 12 октомври).

По същото време на еднодневно посещение в Скопие е ръководителят на администрацията в Косово Б. Кушнер. Той е приет от президента Б. Трайковски, от Л. Георгиевски и от министър Ал. Димитров, с които обсъжда положението в региона след събитията в Югославия, по-голямото участие на македонски фирми в икономическото обновление на Косово. Кушнер обещава съдействието си за македонски инвестиции и пр. (медиите от 12 октомври).

На посещение в Скопие е и министърът на външните работи на Словакия Е. Кукан. Той разисква с министъра на външните работи Ал. Димитров развитието на двустранните отношения. Двамата констатират незадоволителното развитие на икономическите връзки и набелязват мерки за тяхното активизиране. Министрите заявяват общите цели на своите страни за интегриране в ЕС и НАТО и пр. Е. Кукан е приет от президента Б. Трайковски и от премиера Л. Георгиевски (в. “Дневник” от 18 октомври; “Утрински вестник” от 18 октомври). След проведените разговори с Е. Кукан, Ал. Димитров заявява, че предстои подписването на редица двустранни договори със Словакия — за избягване на двойното данъчно облагане, за стимулиране и защита на инвестициите, за културно и търговско сътрудничество, както и за сътрудничество в областта на въздушния транспорт.

На 18 октомври Б. Трайковски пристигна на официално посещение в Украйна. Придружен е от министъра на отбраната Л. Пауновски, министъра на земеделието М. Гьорчев, председателя на стопанската камара и бизнесмени. Още същия ден той е приет от президента Л. Кучма, с когото разговаря по въпроси на двустранните отношения. Констатирано е, че през първото полугодие стокооборотът между двете страни е възлизал на 29,4 млн. долара, като 28,2 се падат на украинския експорт, 95% от който принадлежат на черната металургия. В Украйна работят 6 предприятия с македонски капитали на стойност 1,154 млн. долара. По време на визитата на Б. Трайковски в Украйна е подписана спогодба за военно-техническо сътрудничество, както и за сътрудничество в областта на земеделието. По време на срещата с кмета на Киев О. Омелченко, Трайковски е провъзгласен за почетен гражданин на Киев (“Утрински вестник” от 19 октомври; в. “Нова Македония” от 19 октомври). Парафиран е договор за свободна търговия между двете страни, който предстои да бъде подписан (медиите от 19 октомври).

Р Македония и Тайван решават да сътрудничат във военната област, съобщава в. “Сега” от 31 октомври. Тя е единствената европейска страна, ако не се смята Ватикана, която е признала Тайван за независима държава. Министърът на отбраната Л. Пауновски подписва в Тайпе със своя колега У. Шивън меморандум за военно сътрудничество. Съдържанието на меморандума обаче не се съобщава (в. “24 часа” от 31 октомври).

Контакти В края на миналия и
на правителствено първите дни на този ме-
и друго равнище сец в Р Македония гостува делегация на българския парламент, водена от неговия председател Йордан Соколов. Какви са целите, преследвани с това посещение не става ясно нито от българския, нито от македонския печат. В българския печат това посещение не предизвиква никакъв интерес. Македонският печат, който го отразява в една своя част коректно, се опитва с друга своя част да го въвлече в непрекъснатата антибългарска кампания. Начело на атаките срещу българската парламентарна делегация е както винаги “Утрински вестник”. В броя си от 3 октомври вестникът преразказва изложеното от Й. Соколов, че по въпроса на добросъседските отношения с Р Македония политическите сили в България са постигнали консенсус, докато някои политически сили в Р Македония не били големи привърженици на сближаването. Становището на Й. Соколов вестникът коментира така — консенсусът на българските политически сили по въпроса за Македония не е за нейно добро и е насочен към българизацията є. А седмичниците “Денес”, “Фокус”, “Македонско солнце” и “Старт” от 6 октомври разширяват атаката в коментари за посещението на българската парламентарна делегация като отново поставят въпросите за съдбата на “македонското малцинство” в България, за “аспирациите” на България спрямо Македония, за предстоящия процес в Страсбург във връзка делото на ОМО — “Илинден — Пирин” и т.н. Така че вместо за подобряване на отношенията, посещението на българската парламентарна делегация се използва с немалък успех за ново нагнетяване на антибългарските настроения.

Пак всички вестници в Скопие от 21/22 октомври уведомяват читателите си за посещението на македонска здравна делегация в София, водена от здравния министър Др. Даниловски. А в. “Дневник” от 24 с.м. съобщава, че в София е подписан договор между Р Македония и България, според който граждани на Р Македония ще се лекуват безплатно в нашата страна. Вероятно вестникът бърка в нещо. В България вече няма безплатно здравеопазване, но се договаря и широк спектър в здравното сътрудничество между двете страни. Пресата в Скопие от 23 т.м. информира и за подписването на протокол за сътрудничество между Сдружението на софийските архитекти и Сдружението на архитектите в Скопие.

На 19 октомври в Скопие се провежда бизнессреща между български и македонски бизнесмени от областта на леката промишленост. За нея софийският в. “Дума” съобщава още по-рано. Срещата е организирана от българска страна от Консорциума ФЛАГ, а от македонска — от Македонския бизнесцентър. Това е втората подобна среща, която се провежда в Скопие и има за задача да улесни деловите контакти между бизнеса от двете страни. Срещата съвпада и със Скопския панаир за металургия, електроника и машини за леката промишленост, на който присъстват 25 български фирми.

С това официалните и полуофициалните отношения между двете съседни страни през октомври се изчерпват. И както и да ги преценяваме, не са особено богати.

Българският печат също отделя значително място на акцията около изграждането на паметника на братя Миладинови в Джаково (вестниците “Демокрация”, “Сега”, “Труд” и други), като главно прави коментарии около македонската истерия по този въпрос.

Кампанията около братя Миладинови в скопския печат е в известен смисъл прелюдия към друго събитие, която задълбава проблема с “македонската национална идентичност”. И тук вече става дума не за история, а за конкретния факт, че граждани на Р Македония обявяват открито българското си национално самосъзнание, при това организирано. Накратко казано, това е смисълът на широко раздухания в македонския печат в края на октомври “случай “Радко”.

Причините за цялата кампания срещу културно-просветното дружество “Радко” са главно две. Едната е вече споменатото му намерение да работи за възстановяването на “българската национална идентичност на славяните от Република Македония”. Никак не е трудно да се проумее, че това взривява упорито изгражданата от политици, писатели и други в продължение на години “македонска национална идентичност”; че лъсва преднамерения є фалшив характер. Всъщност подобна открита атака срещу македонизма вътре в самата Р Македония досега не е имало. Особено пък в последно време. А втората причина за атаката срещу “Радко” се корени в самото му име. “Радко” е псевдоним на един от дългогодишните ръководители на ВМРО Иван Михайлов, който през целия си живот е отстоявал българския характер на македонците и с това е ненавистен на носителите на македонизма.

Атаката срещу дружеството “Радко” се предприема по няколко линии. Според публикациите в медиите, неговите членове се дискредитират като “предатели на македонската национална кауза”, обявяват се за фашисти, за какъвто македонският печат обявява и техния патрон. Опозицията настоява за забрана на организацията от Конституционния съд, и както винаги, в появата на дружеството и в неговите намерения се търси “българска следа”.

Възможно е тази повсеместна реакция да сломи новата организация. Това ще зависи от поведението на правителството. Част от него, в лицето на МВнР, открито демонстрира отрицателното си отношение и дори се опитва да предизвика дипломатически скандал с България. На българския посланик в Скопие Ан. Димитров е връчена нота поради неговото посещение на промоцията на “Радко”. Партията ДА, чийто представител във властта е министър Ал. Димитров, открито се обявява срещу новото дружество. В македонския печат се публикуват многобройни призиви за изгонването на българския посланик от Скопие. Това е най-яркия признак на антибългарската истерия.

Но дружеството може и да оцелее. Все повече стават онези македонски граждани, които не се страхуват не само да обявят българското си национално самосъзнание, но и да работят активно срещу македонизма. Все по-големи са усилията на някои македонски учени да разчистят задръстената от фалшификации македонска история и новосъздадените македонистки легенди. В няколко броя на седмичника “Македонско дело” от тази година Александър Бонев публикува свое изследване, озаглавено “Интерпретации и аргументации”, в което на основата на богат доказателствен материал и изследвания на балкански учени проследява стъпка по стъпка истината за македонското средновековие и възраждане, която е твърде далеч от официалната история. За родовата връзка с България се обявява и един от най-известните днес писатели и публицисти в Р Македония, който при награждаването му с наградата “Димитър Талев” в София, в средата на октомври, заявява: “Ученик съм на Захари Стоянов”. А срещу грабежа на събития от историята на съседните на Македония страни все по-активно се обявяват и чуждестранни историци от Гърция, СР Югославия, Румъния, както личи от ред публикации в печата на тези страни и в България.

За съжаление българската страна не е особено активна в отбраната на своето историческо минало и оставя тази дейност в ръцете на извъдържавни дейци и институции. На антибългарската пропаганда в Р Македония, дори и в такива пикови часове, се отговаря вяло. От това е инспирирана и публикацията на Тамара Шишманова в няколко последователни броеве на в. “Монитор” (23, 25 и 27 октомври), която сочи подобна политика на държавата като резултат от недостатъчната є ориентация в проблемите, които текат на Балканите. И това е вярно.