Новата реконструкция на правителството и събитията около нея
 #На ход са местните избори
 #Международни отношения и външна политика
 

Въпреки юлските горещини вътрешнополитическият живот в Р Македония е изпълнен със значими събития. Между тях изпъкват последната реконструкция на правителството на Л. Георгиевски, подготовката на страната за предстоящите на 10 септември местни избори, новият етап от преговорите на правителството с Международния валутен фонд и Световната банка и други. А развитието на тези и други събития показва, че и месец август ще бъде един от горещите месеци в политически план, въпреки че настъпва сезонът на отпуските.

Новата реконструкция на правителството и събитията около нея

След серията митинги срещу правителството на Л. Георгиевски през юни, опозицията, водена от Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), внася в парламента вот на недоверие към него. Мотивите, изтъкнати по време на митингите, са отразени и в македонския, и в българския печат. Вестниците “Утрински вестник” от 5 юли, както и софийските “Монитор”, “Труд” и “Демокрация” от същата дата ги изреждат накратко: партизация на държавните институции; семейственост в управлението; контрабанда на наркотици и акцизни стоки; неизпълнение на предизборните обещания; фалшифициране на президентските избори; подриване на международния престиж на Р Македония заради признаването на Тайван; създаване на престъпност и катастрофални икономически резултати на държавата.

Искането на СДСМ за вот на недоверие към правителството се обсъжда в македонския парламент на 3 юли. В обръщение към депутатите премиерът Л. Георгиевски отрича категорично отправените обвинения към управляващите (“Утрински вестник” от 5 юли) и набляга на достиженията на правителство в икономиката, в укрепването на сигурността на страната, във външната политика и особено върху икономическия скок, направен от Р Македония през близо двегодишното управление на неговото правителство.

Целта на опозицията с искането на вот на недоверие към правителството е да закрепи постигнатата от нея мобилизация на значителна част от населението чрез многобройните митинги в цялата страна и с един парламентарен акт. Но тя, както се вижда, надценява постигнатото. От 120-членния парламент за интерпелацията гласуват само 23 депутати, а самият СДСМ има 27 депутати; 9 депутати се въздържат, а 72 гласуват против нея. Този резултат срива твърдението за наличието на значително антиправителствено движение в страната, тиражирано от опозиционния печат, както и за възможността подобно движение да окаже натиск върху парламента. Разпада се и утвърждавания мит за постигнатото единство на опозицията в борбата срещу правителството на Л. Георгиевски. Седмичникът “Македонско дело” от 7 юли счита, че за резултата от гласуването допринасят успехите на правителството по линията на Европейския съюз и НАТО, които опозицията критикува, както и двата основни проблема в пропагандата на СДСМ – обвиненията на правителството в българофилство и атаката срещу албанските политически сили заради “радикализъм”. Не е тайна, че повечето от въздържалите се от гласуване депутати принадлежат към албанската Партия за демократически просперитет (ПДП), а други представители на опозицията подкрепят правителството.

Но така или иначе, атаката на опозицията има място в хода на Л. Георгиевски за реконструкция на правителството. Нейното обвинения за раздутия характер на администрацията при управлението на трипартийната коалиция “За промени” не може да се отрече при наличието на 21 министерства и 26 министри днес срещу 15 министерства при управлението на СДСМ допреди две години. Само че това не е единствената и дори не най-важната причина за реконструкцията. Тя е обявена като цел на правителството още при предишната му реконструкция, като етап на усъвършенстване на държавното управление. И основната роля за това играе искането на МВФ и Световната банка за реформа в администрацията на страната и намаляване на административния персонал от 90 000 на 45 000 души до края на тази година. Искането на международните финансови институции е категорично и е условие за сключване на тригодишно споразумение между тях и Р Македония.

Именно поради това реконструкцията на правителството и уточняване на оптималната му структура излизат на дневен ред през юли. А като допълнителен мотив действат и предстоящите през септември местни избори. Според съобщение на “Утрински вестник” и останалите медии в Скопие от 11 юли правителството създава работна група за изработване на предложение, в състав: Доста Димовска, министър на вътрешните работи и вицепремиер, Джевдет Насуфи, министър на правосъдието, и Гале Галев, министър на образованието. Основният въпрос е уточняване на броя на министерствата, чрез които правителството може да действа ефективно и обвързването им с дейностите на онези министерства, които трябва да бъдат закрити чрез окрупняване. По предложението на работната група правителството уточнява нуждата от 14 министерства. Говорителят на СДСМ Владо Бучковски счита, че са достатъчни 12 – 13 министерства, ПДП също се обявява за по-малък брой на министерствата. В правителството е уточнено, че дейността на редица съкратени министерства ще се поеме от агенции.

Реконструкцията на правителството е съпроводена с изработването на проектозакон за правителството на Р Македония, който заедно с проектозаконите за организация на работата на държавното управление и закона за държавните служители представляват пакет, който парламентът трябва да приеме като условие за реконструкцията. Преди известно време тези проектозакони влизат в парламента, но обсъждането им е прекратено. Става ясно, че приемането на проектозакона за правителството на Р Македония се нуждае от гласовете на две трети от депутатите, т.е. 81 депутати. Управляващата коалиция разполага със 73 депутати (49 от ВМРО-ДПМНЕ, 13 от Демократическа алтернатива и 11 от Демократическата партия на албанците). Необходимите 8 гласа се търсят от малките парламентарни групи и от независимите депутати.

На 18 и 19 юли парламентът обсъжда пакета от законопроекти. Всички депутати и парламентарни групи споделят необходимостта от намаляване на броя на министерствата. Различията, както съобщават вестниците в. “Нова Македония” и “Утрински вестник” от 18 – 20 юли са, че вместо 14, опозицията настоява за 12 министерства, както и за намаляване на броя на определените в законопроекта агенции. Пред депутатите говори премиерът Л. Георгиевски. Той обяснява, че целта на реформите е “създаването на професионална, деполитизирана, ефикасна, граждански ориентирана администрация”. Посочва и това, че предлаганите закони са одобрени от Европейския съюз. В дебатите прозвучават и други проблеми, без връзка с обсъжданите, без които работата на парламента не може да мине.

Късно вечерта на 19 юли е приет законът за организация на органите на държавното управление и пътят към реконструкцията на правителството е открит. За него гласуват 88 депутати, 8 са против и 2 се въздържат. Необходимото мнозинство от две трети е налице. Вестниците в Скопие от 20 и тези в София от 21 юли нашироко коментират събитието, твърде интересно с консенсуса, постигнат при гласуването.

При оформянето на 14-те министерства и избора на лицата, които ще ги оглавяват, управляващата коалиция се сблъсква с някои нови проблеми. Единият от тях е обединяването но досега действащите министерства под новите шапки. На тази база между ВМРО-ДПМНЕ и ДА възникват спорове като този за запазването на министерството на съобщенията и връзките не само до конфигурацията му, но и до личността, която ще го оглавява. Не е тайна, че с оглед на дейността на Пакта за стабилност, в която транспортното строителство се предполага да заеме особено важно място, това министерство е особено привлекателно за всеки от коалиционните партньори, най-вече за ДА, която се стреми да обедини в свои ръце икономическия блок на правителството. Възникват спорове и за други министерства. В края на краищата споровете по въпроса се уреждат, уточняват се броя на министерствата (14) и се определят титулярите в тях по формулата 7–4–3.

В същото време възниква, както се долавя от скопските вестници, бъркотия по въпроса как да бъде извършен изборът на новото правителство. Според публикация в “Утрински вестник” от 18 юли и твърдението на председателя на парламента Саво Климовски след приемането на закона за правителството на Р Македония то автоматически отива в оставка и почват да текат конституционните срокове за съставяне на ново правителство. Тази версия намира място и в публикация на софийския “Демокрация” от 21 юли, повтаря се и на други места (в. “Сега” от 21 т.м.). Но според премиера Л. Георгиевски няма правна основа за връщане на мандата на правителството на президента на републиката Б. Трайковски, тъй като става дума за реконструкция на съществуващото, а не за създаване на ново правителство. Думите на премиера “Утрински вестник” от 22 с.м. използва, за да твърди, че Л. Георгиевски се старае да заобиколи президента и по този начин да задълбочава версията за разногласията помежду им. А това е отдавна подета диверсия срещу единството на ВМРО-ДПМНЕ, чиято цел е да се вбие клин между президента и премиера.

На 27 юли парламентът в Скопие утвърждава новото правителство в съгласие с наскоро приетия закон. Седем от министерствата се оглавяват от хора на ВМРО-ДПМНЕ: МВР от Доста Димовска; това на отбраната от Любен Пауновски; на финансите – с титуляр Никола Груевски; на земеделието, горите и водите от Мариян Горчев; на културата – от Ганка Самойлова-Цветанова, ново лице в кабинета; на транспорта и съобщенията – от Любчо Балковски, също ново лице; на здравеопазването – от Драган Даниловски. Представители на ДА в кабинета са министърът на външните работи Александър Димитров, на икономиката – Борко Андреев, на образованието – Гале Галев и на околната среда и планирането – Тони Поповски. От ДПА в кабинета остават досегашните министри – на правосъдието – Джевдет Насуфи, на труда и социалната политика – Бедредин Ибраими и министърът на местното самоуправление Джемали Саити. Освен това новият кабинет има двама вицепремиери – В. Тупурковски и Бедредин Ибраими, както и един министър без портфейл – Еднан Фейзулаху.

Коментариите в македонския печат сочат, че при тази подялба на ресорите в правителството ВМРО-ДПМНЕ получава в ръцете си политическата мощ, а ДА утвърждава доминацията си в икономиката на страната. Това твърдение се придружава в “Утрински вестник” от 22 юли със сериозни аргументи. В експозето си пред парламента Л. Георгиевски изразява увереността си, че новото правителство има необходимия капацитет да доведе до край реформите, потвърждава ориентацията на страната към ЕС и НАТО като отбелязва, че това не се противопоставя на добрите отношения с Руската федерация, Украйна и другите страни, с които Р Македония има интерес да сътрудничи. Всичко това звучи разумно.

Около реконструкцията на правителството възникват и още два нови проблема. Единият са промените в Изпълнителния комитет на ВМРО-ДПМНЕ, който по искане на Л. Георгиевски фактически е в оставка от началото на юли във връзка с реконструкцията на правителството. На заседание на 29 юли в неговия състав влизат, според в. “Нова Македония” от 30 юли, четирима нови членове – председателят на младежката организация Игор Гиевски, председателката на съюза на жените – Мария Йорданова, министърът Никола Груевски и заместник-министърът на икономиката Ламбе Арнаудов. Отстранени от Изпълнителния комитет са бившия министър на финансите Б. Стойменов, Душко Кадиевски, досегашен министър и Владо Цветанов, доскорошен директор на Драматичния театър, около който наскоро избухна публичен скандал. Вторият проблем се отнася до оформянето на посланическата листа на Р Македония. В продължение на години посланически постове в редица страни стоят непопълнени в очакване това да стане от лица, изпаднали при последните две реконструкции на правителството. Около попълването на посланическата листа, както сочи “Утрински вестник” от 31 юли, се водят ожесточени борби вътре в управляващата коалиция, спрягат се едни или други имена на личности от върховете на трите партии, но и досега въпросът очаква своето решение, макар че в Скопие са в ход слухове за подписан от президента на републиката Б. Трайковски списък на вече определени кандидати.

На ход са местните избори

В сянката на многобройните ярки политически събития през последните месеци в Р Македония изборите за местна власт изведнъж излизат на преден план и ще изпълнят съдържанието на вътрешнополитическия живот на страната през август, а и през по-голямата част и от септември.

Нещата около законовата основа, върху която ще се провеждат местните избори, датите на първия и на евентуалния втори тур за мажоритарните кандидати, а и останалите технически подробности са вече уточнени. Още на 5 юли председателят на парламента Саво Климовски определя като дата на изборите за общински съветници и като първи тур за мажоритарно избираните кметове на общините 10 септември. Парламентът се ръководи от обстоятелството, че изборите не трябва да се провеждат в крайния срок (а това е 17 септември), тъй като е възможно повторението на изборната процедура в някои избирателни единици, а на места е възможен и трети тур. Мандатът на сегашните местни управителни тела изтича на 30 септември. На тези аргументи за насрочване на местните избори се спират “Утрински вестник” от 6 и в. “Нова Македония” от 12 юли.

Изборите ще се провеждат по стария избирателен закон, приет още през 1996 г. по време на правителството на Бр. Цървенковски. Правителството на Л. Георгиевски се опита да подготви свой избирателен закон, но не успя. Според него работата по провеждането на изборите започва със създаването на общински избирателни комисии. И според решението на държавната избирателна комисия от 11 юли партиите трябва да представят списъците на своите кандидати за членове на комисиите до 20 този месец. До 26 т.м. ДИК трябва да ги утвърди. На свой ред избирателните комисии трябва да утвърдят листите на общинските съветници и кметове до 13 август. Още в средата на юли са утвърдени образците на списъците за събиране на подписи за кандидатурите на кметове и общински съветници, за избирателните комисии, за утвърждаване и отхвърляне на резултатите от гласуването, както и образци за доставяне на официалните резултати от местните избори. Официално избирателната кампания започва на 11 август и завършва на 7 септември най-късно до 24 часа. Определени са и сроковете за обжалване на резултатите от страна на политическите партии и групи от лица, издигнали кандидатури и кметове и общински съветници. Средствата за местните избори се осигуряват от общините, а в отделни случаи и от министерството на финансите. Според публикация във в. “Нова Македония” от 18 юли, управляващите готвят “модерна, скромна и рационална изборна кампания”.

Започва и работата на политическите партии по изграждане на предизборните щабове и уточняване на листите за общински съветници и кметове, както и условията за съвместно представяне на партиите. Според публикация във в. “Нова Македония” от 3 юли Централният комитет на ВМРО-ДПМНЕ формира своя републикански предизборен щаб. За негов ръководител е определен членът на Изпълнителния комитет Мариан Горчев. Освен това на същото си заседание ЦК на ВМРО-ДПМНЕ решава да встъпи в коалиция за местните избори с Демократическата алтернатива. Пак от в. “Нова Македония” от 15 юли научаваме за решението на Изпълнителната канцелария на ДА да приеме предложението за съвместно участие с ВМРО-ДПМНЕ в местните избори. Започват преговори между представители на двете партии по определяне на общините, в които ще имат доминиращо участие. В известни моменти преговорите са доста натегнати и едва в края на месеца, както съобщава в. “Нова Македония” от 31 юли, се уточнява, че ВМРО-ДПМНЕ ще доминира в 68 общини, а ДА ще издигне своите кандидатури в 37 общини. Уточнени са и поименно повечето от общините, в които ще има доминантно участие всяка от двете партии, докато в други все още продължават пазарлъците. Но договарянето на съвместно участие на изборите в Скопие и то за подкрепа на кандидат за негов кмет, все още не е приключило. Значителна част от членовете и привържениците на ВМРО-ДПМНЕ считат, че както и по време на парламентарните избори от 1998 г., така и сега ВМРО прави необосновани отстъпки на ДА. И ръководството трябва да ги убеждава в правилността на позицията си. Още повече, че двете партии се договарят да поддържат в местата, където нямат сериозни кандидати, и хора извън своите среди. Но много от техническите подробности и имена на кметове предстоят да се договорят между двете партии. Те декларират, че не изключват присъединяването към тях и на други по-малки партии в хода на предизборната борба.

Другият партньор в управляващата коалиция, Демократическата партия на албанците начело с Арбен Джафари, работи, според публикация в “Утрински вестник” от 16 юли, за коалиране с другата албанска партия, Партията за демократически просперитет. Всяка от двете партии вече формира своя предизборен щаб. Този на ДПА се оглавява от Рефет Елмази, а този на ПДП – от генералния секретар на партията – Махи Несими. До края на юли възможностите за коалиране между двете партии все още не са ясни.

Така наречената “Обединена опозиция”, оглавявана от СДСМ и включваща в себе си Либералнодемократическата партия на Ристо Пенов и Демократическата лига на проф. Марианович, е доста по-напред в подготовката си за изборите. Още през юни се постига съгласие за участие в местните избори с общи листи за съветници и общи кандидати за кметове. В самия СДСМ още в средата на юли протичат по-голяма част от събранията в местните организации за издигане на кандидати за изборните комисии и листите на общински съветници. Според в. “Нова Македония” от 18 юли в общите листи става дума за около 1 400 до 1 500 кандидати за общински съветници, тъй като коалицията ще участва в изборите във всички общини на страната, включително и в Западна Македония. Коалицията вече е уточнила и кандидатите за кметове в най-важните селища в страната. В Скопие тя ще подкрепя кандидатурата на лидера на Либералнодемократическата партия и сегашен кмет на града Ристо Пенов. В Битоля ще бъде подкрепен Златко Вршковски, в Прилеп – Сашо Пирганоски и т.н.

В. “Нова Македония” от 22 юли се спира на противоречията вътре в СДСМ между лидера є Бр. Цървенковски и Тито Петковски по участието на партията в местните избори. Според публикацията Бр. Цървенковски се стреми да издига кандидати, съветници и кметове от страна на партията в общите листи само “свои хора”. Начело на партийния предизборен щаб е поставен също негов човек, депутатът Владо Бучковски. Но спорът не е само около предстоящите избори. Според в. “Нова Македония” от 22 юли лидерството на Бр. Цървенковски в СДСМ вече не е печелившо и трябва да се търси нов имидж на партията.

По-малките играчи на политическата сцена в Р Македония си избират линия на поведение в местните избори според възможностите си. По особено впечатление между тях прави Либералната партия. Според изявления на нейния лидер, едрият Бизнесмен Ристо Гущеров, пред в. “Нова Македония” и “Утрински вестник” от 13 юли, неговата партия възнамерява да издигне свои кандидати за съветници в около 60 общини, а в по-голямата част от тях и кандидати за кметове. Там, където няма да издига свои представители, ЛП ще поддържа кандидати без оглед дали са от опозицията или от управляващата коалиция в зависимост от платформите им. Ръководителите на предизборния щаб на партията е проф. Димитър Мирчев. Либералите лансират две интересни предложения. Едното е да се отдели място в техните листи и кандидати за кметове около 30 на сто за жени, целейки очевидно да разширят избирателната си територия. И другото е предложението до останалите македонски политически партии от страната да издигнат общи кандидати за общински съветници и кметове в Тетово и Гостивар, без което, те считат, че “македонците” ще бъдат изтикани от участие в местното самоуправление.

Останалите политически партии, повечето от които са наскоро създадени като Демократическия съюз, ВМРО на Змейковски и други, ще участват в местните избори самостоятелно, макар че някои от тях водят още от юни преговори помежду си за коалиране.

Въшнополитическата дейност на Р Македония през месец юли се изчерпва главно с участието й в редица инициативи на Европейския съюз и НАТО за интеграцията є в европейските и евроатлантическите структури, в посещения и разговори на представители на ЕС и НАТО, развитието на двустранните отношения със съседите и други.

Инициативи по пътя към Европейския съюз

В първите дни на юли на посещение в Скопие е еврокомисарят по външната политика Кристофър Патън. Той е приет и разговаря с премиера Л. Георгиевски, с вицепремиера и ръководител на екипа за преговори с ЕС В. Тупурковски, както и с лидера на главната опозиционна партия Бранко Цървенковски. Патън изказва задоволство от хода на преговорите и заявява, че Договорът за стабилизация и асоциация с Македония ще бъде подписан до края на годината. Според него Р Македония е първата страна в региона, която ще подпише подобен договор. Патън обръща внимание върху необходимостта да се води борба против незаконната контрабанда на стоки и оръжие и разкритикува медиите, че понякога се опитват “да знаят повече от Брюксел”.

Еврокомисарят и Л. Георгиевски обсъждат и двустранните отношения между Р Македония и ЕС, изразявайки своето задоволство от тяхното развитие. Патън декларира готовността на ЕС да либерализира своя пазар за стоките на страните от Западните Балкани, което е от особено значение за разширяването на пазара на македонските стоки. По време на тази визита е подписан Договор за сътрудничество между македонските митници и митническите служби на ООН в Косово (ЮНМИК, в. “Нова Македония” от 1 и 2 юли; в. “Монитор” от 1 юли).

По време на двудневния си престой в Скопие Кр. Патън е приет от президента на републиката Б. Трайковски. Той изразява надеждата си за реализиране на усилията на Р Македония за по-бързо интегриране към ЕС. На срещата е изтъкнат фактът, че при провеждането на реформите от голямо значение е насърчаването на чуждестранните инвеститори да влагат своите капитали в страната.

На срещата с лидера на СДСМ Бр. Цървенковски е констатирана необходимостта от ускоряване на реформите като ключов въпрос за подписването на Договора за стабилизация и асоциация. Двамата се съгласяват, че усъвършенстването и развитието на човешките права, както и правата на националностите, са от голямо значение за Македония. Цървенковски посочва, че подкрепя всички проекти и инициативи, които водят към интегриране на различните етнически групи и не носят опасност от дезинтеграция и гетоизация на обществото (“Утрински вестник” от 1 юли).

Според в. “Нова Македония” от 1 юли е завършила конференцията в Струга на градоначалниците и бизнесмените от Р Македония, България и Албания. Главната тема, която е разисквана, е изграждането на коридор №8 и използване на възможностите за икономическо развитие на общините. Конференцията се ръководи от Том Инглънд, заместник-председател на албано-американската асоциация за развитие на търговията на Балканите. В словото си той посочва необходимостта страните, през които минава коридор №8 да се включат активно в изграждането на своя инфраструктура, което ще даде възможност за бърз стопански развой.

Радио “Свободна Европа” в емисията си от 2 юли съобщава, че в Скопие се е провело заседание на транспортните министри на Р Македония, България и Албания Б. Спирковски, Ант. Славински и С. Нако. В своите изказвания тримата министри са подчертали голямото значение за изграждането на посочения коридор за своите страни. Посочили са и необходимостта от по-скорошно подписване на меморандума за коридор №8 и по-бързото осигуряване на финанси за изграждането му. Трите страни смятат, че основното трасе на коридора трябва да преминава през Албания, Македония и България. По време на заседанието на транспортните министри са изразили страха си да не би изграждането на магистралата “Вия Игнатия” в Северна Гърция да обезмисли коридора (виж и в. “Нова Македония” от 3 юли).

Независимият в. “Дневник” от 12 юли информира пък, че на 7 юли в Рим се е провела среща на експерти от Р Македония с Турция, Албания, Италия и Гърция. На нея е бил обсъден проектът за коридор №8. Срещата е завършила без да се подпише меморандум, тъй като Гърция и Италия са настоявали за изместване на трасето на стотина километра южно от сегашния проект. Вестникът пише с тревога, че Гърция иска коридорът да заобиколи Р Македония като по този начин я превръща в един “апендикс” на Балканите. Министърът на транспорта Б. Спирковски заявява по македонското радио несъгласието на своето правителство с лобирането от страна на Гърция и Италия за изместване на трасето. Според него тези опити са “несъвместими” както и изместването на приоритета за финансирането на този важен за Р Македония обект (в. “Македония денес” от 17 юли).

На 10 юли в Драч (Албания) се провежда втората среща на премиерите на Р Македония, Албания и Черна гора (Л. Георгиевски, ИЛ. Мета и Ф. Вуянович). Тримата обсъждат положението в региона след промените на конституцията на СР Югославия. Общо е мнението, че по-нататъшното оставане на Сл. Милошевич във властта представлява сериозна опасност за мира и стабилността на региона и това ще парализира демократичните процеси в Сърбия. Обменени са мнения за реализацията на общите обекти в рамките на Пакта за стабилност. Изтъкнат е приоритетът на проекта за коридор №8 и най-вече на пристанището Дурас, което е от особено значение за Албания и Р Македония. Л. Георгиевски е посочил отличните отношения на Р Македония с Албания и с Черна гора, както и общата полза от тристранните срещи (медиите от 11 юли; в. “Нова Македония” от 10 юли).

Все по същото време – на 9 юли, в Скопие пристига делегация на Европейския парламент начело с председателката на парламента Дорис Пак. Делегацията прави тази визита за провеждането на Шестата среща на Европейския парламент с парламента на Р Македония (в. “Нова Македония” от 10 юли). Д. Пак е разговаряла с председателя на парламента С. Климовски на “закрити врата”. Според медиите от 11 юли разговорите са преминали “под знака на общите усилия за намирането на взаимноприемливи формулировки по ключовите въпроси от сътрудничеството между Р Македония и Европейския съюз”. Един от най-важните въпроси, според “Утрински вестник” от 11 юли е бил въпросът за висшето образование, за което се приема закон, даващ възможност на малцинствата да се обучават на майчин език.

На срещата участват и посланикът на ЕС Жозе Пинто Тешеира, министър Г. Галев и В. Тупурковски. Европарламентаристите са приети от Б. Трайковски и Л. Георгиевски.

По време на разговорите Д. Пак се изказва положително за хода на преговорите по сключването на Договор за стабилизация и асоциация на Р Македония с ЕС. Посочва се необходимостта за включването на опозицията в преговорите, за да се създаде широк политически консенсус по пътя към Европа (в. “Нова Македония” от 12 юли). Ж. П. Тешеира в изказването си упреква медиите, които разпространяват неверни сведения за несъгласуваност в ЕС за либерализацията на търговията с Р Македония, повтаряйки упрека на Кр. Патън, че медиите тук знаят повече, отколкото в Брюксел. Д. Пак допълва, че подобни твърдения с нищо не допринасят за подобряване на състоянието. Затова е по-добре да се приемат препоръките на ЕС, които най-добре знаят отговорите и ще е от полза за Р Македония да се придържа към тези отговори. По-нататък тя посочва, че от своя страна Европа прави всичко възможно, за да помогне на гражданите на страната да намерят своето място в Европа, в която владее стабилност, мир и просперитет.

Скопският печат от 14 юли дава информация, че в Охрид е започнала среща на външните министри на Р Македония, България, Турция, Албания, Румъния и Унгария. На срещата присъстват координаторът на Пакта за стабилност Бодо Хомбах и представител на Световната банка. Срещата се провежда под знака на годишнината от подписването на Пакта. На нея се обсъжда ефективността му, придвижването на съгласуваните проекти, както и положението в региона. В изказването си Б. Хомбах посочва, че страните от Югоизточна Европа имат европейски перспективи, като България и Румъния вече водят преговори за присъединяване към ЕС, а Р Македония – за сключване на договор за стабилизация и асоциация. Министрите на външните работи изразяват тревогата си от развитието на събитията в Сърбия и Черна гора и готовността си за общи действия за стабилизация на региона. Изразена е и тревогата на Р Македония, България и Албания от позицията на Гърция около проекта за коридор №8. Всички външни министри се изказват за по-бързо активизиране на Пакта за стабилност и реализирането на съгласуваните проекти (в. “Нова Македония” от 17 юли). След станалите разисквания министрите на външните работи приемат общо комюнике за срещата.

Опозиционният седмичник “Старт” от 21 юли помества критична преценка за двудневната среща на външните министри в Охрид. В броя си от 21 юли той посочва, че положението на Балканите не се е променило особено, името на Балканите като буре с барут само се е променило на Югоизточна Европа. Те били “още много далеч” от цялостното им присъединяване към Европа. Седмичникът обръща внимание на разногласията по изграждането на коридор №8 и негодува, че гръцкият външен министър блокирал текста в заключителния документ, и той просто отпаднал. Коментарът има и определена антибългарска насоченост. В него се критикува положението на българския министър на външните работи Н. Михайлова за свободно общуване на население от балканските страни. Вестникът вижда в това заплаха за “идентитета” на Македония от страна на България.

По време на провеждането на инициативите по пътя на Р Македония към ЕС скопският печат подлага на критика някои стъпки на Европейския съюз по отношение на Македония. Така например се отправят критики към изявленията на говорителя на Европейската комисия относно монопола на ОКТА за внос на нефт и нефтопродукти. Тази рафинерия напоследък е закупена от гръцката компания Хеленик петролеум. Тези изявления се преценяват като несъвместими с правните норми на ЕС. В момента ЕК нямала правни основания да иска отмяна на това правителствено решение, тъй като Р Македония все още не е кандидат за пълноправно членство. Нямало основание мнението на говорителя, че в хода на преговорите за сключването на Договор за стабилизация и асоциация ЕК би могла да постави този въпрос в ущърб на македонската страна (медиите от 6 юли).

С голяма тревога печатът в Скопие информира, че Европейският съюз иска да включи като клауза на Договора за стабилизация и асоциация задължението Р Македония да приеме обратно албанските бежанци, заминали в европейските страни (в. “Дневник” от 14 юли). Министърът на външните работи Александър Димитров в интервю решително отхвърля този натиск на ЕС и посочва, че такава клауза би дестабилизирала неговата страна (в. “Нова Македония” от 18 юли). Политическите партии също остро реагират на поставянето на въпроса за репатрирането на косовските бежанци.

Високопоставени визити на НАТО

През юли Р Македония е обект на редица високопоставени визити на представители на НАТО. Така на 17 юли, според в. “Нова Македония” от 18 юли, в Скопие пристига генералният секретар на НАТО Дж. Робертсън. Той е придружаван от посланиците на 19 страни, членки на атлантическата асамблея. В изявленията си генералът заявява, че НАТО е решен да извърши работата, която е започнал в Босна и Херцеговина и която е продължила в Косово през миналата година, да установи мир и стабилност на Балканите. Той заявява още, че неговото посещение в Р Македония е “рутинно” и не е свързано с обстановката в Черна гора. Делегацията е приета от президента на републиката Б. Трайковски, от Л. Георгиевски и от С. Климовски. С тях са водени разговори във връзка с присъединяването на Р Македония към алианса. Вечерта е устроена вечеря в представителния хотел “Александър палас”, на която сред гостите присъстват Б. Трайковски, Л. Георгиевски, Н. Клюсев, Ал. Димитров, Д. Димовска, А. Джафери и други. В словото си Робертсън изказва благодарността на НАТО към политическото ръководство на държавата за оказаното съдействие по време на косовската криза и след нея (“БТА – Балкани” от 18 юли; в. “Нова Македония” от 18 юли; “Утрински вестник” от 19 юли). От Скопие Дж. Робертсън отпътува за Прищина.

Все по същото време в Скопие пребивава делегация на Подкомитета за трансатлантическо сътрудничество в областта на отбраната и сигурността на Парламентарното събрание на НАТО. Делегацията е ръководена от Петер Зимкли. Тя е приета от премиера Л. Георгиевски. По време на разговора е подчертано доброто сътрудничество на държавата с НАТО. Посочено е, че това посещение ще послужи като подтик за още по-голямо и задълбочено сътрудничество. В словото си П. Зимкли изразява благодарността на алианса за направеното от Р Македония по време на косовската криза и особено за албанските бежанци; посочва, че и днес тя е важен фактор за запазването на мира и стабилността на региона. Той се съгласява, че международната общност трябва да окаже по-голямо внимание на Р Македония и да подпомогне нейното развитие. В този контекст е и неговото изказване за по-бързата реализация на Пакта за стабилност.

В разговора за актуалната ситуация в Косово премиерът Л. Георгиевски обръща внимание на необходимостта от дългосрочно присъствие на международната общност в Косово и изграждането на граждански институции.

В рамките на посещението делегацията е приета и от министъра на отбраната Н. Клюсев и от министъра на външните работи Ал. Димитров (в. “Нова Македония” от 18 юли).

През тези дни в Скопие е на посещение и председателят на щабовете на армията на САЩ ген. Х. Шелтън. Той разговаря с началник-щаба на армията ген. Й. Андреевски във връзка с реализирането на плановете на правителството за реформиране на армията по стандартите на НАТО, за стабилността на региона, за безопасността на границите с Косово и Албания, както и двустранното сътрудничество между двете армии. Генералът е приет от президента на републиката Б. Трайковски и от министър Н. Клюсев. Той се среща и с командването на КФОР в Македония, бригадата на КФОР, охраняваща границата, и прави обиколка на място (в. “Нова Македония” от 20 юли; в. “Вечер” от 20, 25 юли; “Утрински вестник” от 26 юли).

Двустранните отношения с Гърция и СР Югославия

През юли отново се заговори за уреждане на спорните въпроси между Гърция и Р Македония за името. Така в една среща с лидерите на опозиционните партии министърът на външните работи на Гърция Г. Папандреу, спирайки се на отношенията с БЮРМ, съобщава, че правителството има намерение да направи предложение на Скопие за името. И той съобщава предложението за името “Новомакедония” – без тире. Освен това той добавя, че се подготвя и пакет от предложения за развитието на двустранните отношения, в които се съдържат предложения за споразумения в икономическата област, малцинствата и съдържанието но учебниците по история (в. “Елефтеротипия” от 7 юли; “Утрински вестник” от 8 и 9 юли).

В края на първото десетдневие на юли в Атина на двудневно посещение е военна делегация на Р Македония начело с министър Н. Клюсев. Той води успешни преговори с министъра на отбраната на Гърция А. Цзохазопулос за разширяване на двустранното военно сътрудничество. Двамата министри разговарят за състоянието на сигурността в региона и отношенията с ЕС и НАТО. Засегнатите са въпросите за двустранното сътрудничество в областта на военната промишленост, подготовката на военни кадри, борбата срещу организираната престъпност и незаконното преминаване на границата. В резултат на тези разговори е подписан договор за двустранно сътрудничество във военната област. Подписано е съглашение за участието на Р Македония в Центъра за обучение на мултинационалните сили за миротворчески операции на Балканите, в съгласие с договора Партньорство за мир (в. “Нова Македония” от 12 юли; “БТА – Балкани” от 10 юли).

Във връзка с това посещение и подписването на тези документи, атинският в. “Екскусия” от 11 юли помества материала “Гърция и Македония са стратегически партньори”. В него се отдава голямо значение на срещата Цзохазопулос – Клюсев като се посочва, че отношенията между двете страни “придобиват характерните черти на стратегически съюз”. Двете страни оформяли общата рамка за действие срещу идеята за “Велика Албания”, която заплашва териториалната цялост на Р Македония и общата стабилност в региона, борбата с престъпността, която в голямата си част произлиза от Албания и Косово, а така също и активизирането на сътрудничеството в икономическата област, в което се включват и стратегическият сектор на енергетиката и военното сътрудничество.

“Резултатите от разговорите Цзохазопулос – Клюсев сближиха становищата на двете страни по въпроса за наименованието на републиката”, пише “Екскусия”. Клюсев пожелал да се намери решение до края на годината по въпроса за името. Гръцкото правителство предлагало “Новомакедония”, което не обвързвало Скопие с историческото минало на района. Вестникът изказва надеждата, че е възможно въпросът да се разреши в рамките на Общото събрание на ООН. Цзохазопулос ясно се застъпил против промяна на границите на Балканите, имайки предвид не само Косово, но и Македония. Изказал се за строг контрол на границите между Косово, Албания и Македония и споделил тревогата на Клюсев, че АОК пренася незаконно “огромно” количество оръжие.

Няколко дни след това министърът на външните работи на Гърция Г. Папандреу, който присъства на министерската среща в Охрид, дава интервю по скопската телевизия. В него той заявява, че Атина и Скопие са благоразположени към решаване на проблема с името”. По същото време Б. Трайковски дава интервю за БИ Би Си, в което заявява,у че въпросът с името ще се реши в рамките на 2000-ната година. “То е предмет на разговори, които протичат под егидата на ООН и климатът е много добър”, заявява президентът на Р Македония.

Атинският в. “Вима” от 23 юли публикува статията “По-близо до намиране на решение за името”. В нея се сочи, че съществуват “окуражаващи индикации”, че скоро ще се намери изход по въпроса за името. Все повече се увеличава вероятността за среща между К. Симитис и Б. Трайковски през септември в Ню Йорк по време на Общото събрание на ООН. И посочва вероятността да се приеме старото предложение “Новомакедония”, което ще удовлетвори и двете страни. Атина е подготвила пакет от мерки за оказване на многостранна икономическа помощ на Скопие, както и политическа и дипломатическа подкрепа за приемането на Скопие в европейските и евроатлантическите структури.

В. “Катимерини” от 23 юли помества статията на Антонио Самарас, председател на партията “Политическа пролет” и бивш министър на външните работи на Гърция. В нея той разкрива смисъла на своята политика през 1991 г. Гърция да не признае Р Македония. Тази политика, въпреки нейното отричане, де факто се следвала от по-сетнешните правителства.

Авторът смята, че предстои разпадането на БЮРМ. За осем години преговори за името нищо не е постигнато. В Гърция се разбирало от политическия елит, че друга политика спрямо Скопие ще предизвика по-сериозни проблеми с течение на времето. А. Самарас смята, че ако през 1991 г. Гърция би признала Скопие, днес тя ще бъде изправена пред “новите наследници”, визирайки България.

В. “Вечер” от 19 юли посочва интервю с министъра на външните работи Ал. Димитров. В него той заявява, че неговото правителство няма да отстъпи от конституционното име. Вероятно е новият тур на преговорите да се състои през септември, след местните избори в Македония. И така, въпреки окуражаващите новини, все още перспективата да разрешаването на спора за името между Гърция и Македония остава забулена в неизвестност. Но времето работи в полза на неговото решение, удовлетворяващо и двете страни.

Въпреки трудностите се забелязват някои положителни стъпки в развитието на двустранните отношения между Р Македония и СР Югославия. На 5 и 6 юли в Белград се провежда сесия на смесената комисия за очертаване на границата. Делегацията на Р Македония се води от помощника на министъра на външните работи В. Димовски, а от югославска страна – от посланика в съюзното МВнР на СР Югославия Р. Богданович. Разгледани са принципите и критериите за по-нататъшно динамизиране и успешно завършване на преговорите. Разгледана е и документацията, предложена от двете страни. Според в. “Нова Македония” от 8 и 9 юли преговорите са преминали в конструктивен дух.

В. “Вечер” от 8 и 9 юли съобщава, че белградското и скопското правителство са се съгласили за откриване на югославско консулство в Битоля и на македонско в Подгорица. “Откриването на консулските представителства, се съобщава от югославското МВнР, ще допринесе за установяването на по-непосредствена комуникация, защита на националните, имуществените и човешките права и интереси на гражданите,у които са извън своята родина”.

По съобщение на в. “Вечер” от 19 юли в Белград се е провело заседание на стопанските камари на Р Македония и СР Югославия. Направен е преглед на развитието на стопанските връзки между двете страни и са обсъдени възможностите за тяхното по-нататъшно развитие. Медиите посочват, че СР Югославия е вторият външнотърговски партньор на Р Македония, но има възможности през настоящата година обменът да се увеличи още повече (скопските медии от 19 юли).

В. “Македонско сонце” от 6 юли отправя упрек към ЕС, че е включил в т.нар. черен списък редица македонски фирми, които тясно си сътрудничат с югославски фирми, близки до режима на Милошевич. Според вестника това решение е несправедливо и нанася тежък удар върху икономиката на страната, тъй като значителна част от фирмите на Македония зависят изцяло от стопанските връзки със Сърбия. При това те били едни от преуспяващите фирми и определящи за икономиката на страната. Вестникът настоява за предварително обезщетяване на фирмите заради техните загуби от това решение на ЕС.

Важно място във взаимоотношенията на Р Македония със СР Югославия заемат отношенията между двете църкви. Според в. “Нова Македония” от 18 юли за Белград е заминала скопска църковна делегация начело с митрополит Петър. Тя ще преговаря в манастира “Калиник” край Крагуевац с представители на Сръбската православна църква. В. “Дневник” и “Утрински вестник” от 20 юли дават песимистична прогноза за резултатите от тези преговори. Според техните сведения делегацията на Македонската православна църква стои на гледището си за автокефалия, а сръбската – за разширена автономия. И в. “Нова Македония” от 21 юли съобщава, че преговорите са били кратки, като двете делегации са останали твърдо на своите позиции. Договорено е новата среща да се състои в манастира “Свети Леонтий” край Струмица.

Един въпрос, който все по-често се повдига в скопския печат, е въпросът за положението на т.нар. македонско малцинство в Сърбия. Посочва се, че то непрекъснато намалява под натиска на радикалните сръбски партии. Македонците били принуждавани да променят фамилните си имена и да се записват като сърби или югославяни. Те нямали малцинствени права, свои вестници, медии, партии, правото на майчин език и пр. Вестникът сравнява това с положението на “македонското малцинство” в България и Гърция. По обща преценка в Сърбия имало около 60 хиляди “македонци” (в. “Нова Македония” от 19 юли).

Други външнополитически инициативи

“Целта на моето посещение е да заякчим и развием много добрите отношения между Германия и Р Македония”, заявява на 3 юли държавният секретар на МВнР на Германия Волфганг Ишингер, след водените разговори с премиера Л. Георгиевски. Според в. “Нова Македония” от 4 юли по време на разговорите е изтъкнато, че е необходимо по-бързо възстановяване на Косово и цялостно оживяване на проектите на Пакта за стабилност, което ще означава и цялостна релаксация и стабилизация на региона. Държавният секретар на Германия посочва, че тя е загрижена за ситуацията в Косово. Двамата правят обща преценка, че международната общност може да посвети по-голямо внимание за решаване на проблемите в региона и за възстановяване на всички необходими институции. Ишингер добавя, че на срещата е разговаряно и за отношенията между Европейския съюз и Р Македония, както и за бъдещото сътрудничество в областта на висшето образование. Изразявайки задоволство от програмните намерения на правителството, той заявява подготвеността на Германия в бъдеще да оказва подкрепа на Р Македония.

По време на разговора Л. Георгиевски информира госта за реформите в страната и усилията за приспособяване на македонското с европейското законодателство, оценявайки високо подкрепата на германското правителство за интегриране на Македония в ЕС.

Държавният секретар Ишингер е приет и от президента на републиката Б. Трайковски, от Арбен Джафери и от Бранко Цървенковски.

В края на първото десетдневие на юли премиерът Л. Георгиевски, придружен от представители на църквата, прави посещение на Израел. Тук той се среща и разговаря с премиера Ех. Барак, а в Рамалах – с Ясер Арафат. По време на водените разговори изразява надеждата на Р Македония в успеха на преговорите под покровителството на Б. Клинтън. Той заявява, че Израел и Македония две библейски млади държави “с много стара култура”. Проведени са срещи с израелски бизнесмени и са водени разговори за израелски инвестиции в Македония.

Скопският митрополит Стефан се среща и разговаря с ерусалимския патриарх Диодор и с кмета на града. По време на срещата е посочена необходимостта от по-близки връзки между Македонската православна църква и църквата в Израел (в. “Нова Македония” от 8 и 9, 10 юли).

Скопските медии от 11 юли информират за визитата на председателя на републиката Б. Трайковски във Великобритания. Тук е по покана на английската кралица. Трайковски се придружава от министъра на външните работи. Той е приет и разговаря с кралица Елизабет II, министър-председателя Т. Блейър, кмета на Лондон, бизнесмени и други. По време на разговорите са засегнати въпроси на двустранните отношения, положението в региона, както и необходимостта от английски инвестиции в Македония и подкрепа за провежданите реформи в македонското стопанство и обществения живот (в. “Нова Македония” от 12, 13 юли, медиите от 14 юли).

Официалните отношения между двете съседни страни през юли са почти преустановени. Причината за това може да се търси във вътрешнополитическите проблеми, с които се сблъскват техните правителства през месеца и най-вече реконструкцията на правителството в Р Македония. На неофициално ниво прави впечатление затихващия дуел между македонските и българските медии, в който те, поне засега, само поддържат формата си.

Трансграничното сътрудничество

Онова малко, което все пак се направи през юли, е стъпката на правителствата на двете страни в трансграничното сътрудничество. В. “Нова Македония” от 15 и 16 юли помества публикации за тристранната среща на министрите на вътрешните работи на България, Албания и Р Македония в Охрид на 16 с.м., която продължава започнатото на срещите помежду им в София и Скопие сътрудничество в областта на сигурността, за общи акции срещу организираната престъпност и за издигането на общи проекти в рамките на Пакта за стабилност. От съобщение на софийския в. “Демокрация” от 17 юли става известно, че България и Р Македония са подписали чрез своите вътрешни министри три спогодби за граничния режим. Тази среща е част от проблематиката, поставена на неотдавнашната конференция в София, организирана от Съвета на Европа за подобряване на добросъседските отношения в Югоизточна Европа и на приетата от нея съвместна Декларация за трансграничното сътрудничество в региона.

По-сериозна стъпка в тази област всъщност се прави на по-ниско ниво. Става дума за сътрудничеството между граничните градове на двете страни Крива Паланка и Кюстендил, което вече е в ход. Двете общини от три години насам разработват общи програми за сътрудничество, като проекта за развитие на туризма, който вече е получил финансовата подкрепа на международните програми на Европейския съюз, и цели да превърне района на двете общини в туристически оздравителен център със сериозен икономически ефект. В рамките на този проект, както съобщава в. “Нова Македония” от 17 юли, е предвидено създаването на бизнесцентър за събиране и систематизация на информация между стопанските субекти и организациите от най-различни области на живота. Съществува и проект за проследяване на замърсяването но Осоговския район от експлоатацията на оловно-цинковите находища и проект за екологична защита на коридор №8. Най-важният от вече създадените проекти е този за газификацията на Крива Паланка с участието на българската компания Овъргаз и общината на Крива Паланка. Изработен е проект за изграждане на градската газопроводна мрежа в града, 10 километра от която се финансира от Овъргаз. Местната община и българската фирма считат, че проектът за газопровода се включва в пропозициите на Пакта з стабилност и неговото осъществяване трябва да продължи. В хода са и други проекти. На проведената в София през миналия месец международна конференция, за която стана дума, кметът на Крива Паланка Люпчо Петковски заявява, че се замисля създаването на един по-голям еврорегион, който да обхваща всички погранични общини от България и Р Македония и който да излиза с общи проекти пред международната общност.

Антибългарската кампания се задъхва

Причината за задъхването са може би горещините и отпускарския сезон, а може би и прекалената заетост на медиите с вътрешните проблеми на двете страни. Но от масираната антибългарска кампания в македонския опозиционен печат през юли текат само отделни ручейчета.

Едно от тях бележат няколко публикации в скопските вестници около скандала с българските паметници в Българската гора в Израел. За това информират всички те, но най-яростни са публикациите на “Утрински вестник” от 18 и 19 юли, както и в седмичника “Старт” от 21 с.м. Основната теза в многобройните публикации по този въпрос е отрицателната роля на цар Борис и българското правителство (“окупаторите”) за унищожаване на македонските евреи по време на Втората световна война. От тази гледна точка премахването на паметниците от Българската гора се разглежда като справедливо възмездие за вината на България.

Честването на 97 години от Крушевската република, което се проектира с различни мероприятия, в които се очаква да участва и президентът на републиката Б. Трайковски от 1 до 10 август, става повод за още една медийна диверсия срещу България. В “Утрински вестник” от 21 юли се появява публикация, в която се привежда интервю, неизвестно досега, на ръководителя на Крушевската република Никола Карев пред гръцкия вестник “Акрополис” от 8 май 1903 година. В интервюто, публикувано сега в гръцки историографски сборник, Никола Карев заявява, че е “македонец”, който се бори за свободата на Македония, че доброто му разположение към България е поради това, че тя подкрепя борбата за освобождението на неговата родина. Но ако България се надява да превърне Македония в своя провинция, тя си е направила лоша сметка. Трудно е да се каже нещо повече за позицията на Никола Карев. Интервюто му току-що излиза на бял свят, а и никой не може да гарантира, че това е пълният му отговор и и становище по въпроса. Но македонската опозиция го използва повече от охотно, намирайки в него потвърждение на антибългарската си позиция, както и възможността за нейната пропаганда.

Една публикация в софийския в. “Демокрация” от 18 юли поражда контрапубликация във “Утрински вестник” от 21 с.м. Става дума за статията на проф. Михаил Огнянов, който отдавна се занимава с македонските проблеми в България. Статията е озаглавена “Македонски паралели от вчера и днес”. Няколко твърдения на българския автор очевидно не се харесват на Виктор Цветаноски, който е и автор на споменатата публикация в “Утрински вестник”. Най-напред това, че сходствата в поведението на днес управляващите партии в двете страни, макар и да създават впечатление, че се диктуват от една обща централа, са плод на общите задачи, които стоят пред тях. Българският автор не прави добра услуга на ВМРО-ДПМНЕ, тъй като общия център доста ясно проличава и засяга основния тезис на македонската опозиция за “самостойността” и изключителната роля на Р Македония на Балканите. Твърдението на проф. М. Огнянов, че ВМРО-ДПМНЕ има главният принос за мирното осъществяване на независимостта на съседната ни страна в началото на 90-те години, дори и да съдържа известна истина, влиза в противоречие с утвърждаваната в продължение на години главна роля в този процес на СДСМ и особено на бившия президент Киро Глигоров. А пък твърдението му, че в Р Македония истинският преход към демокрация датира едва от 18 месеца, т.е. от идването на власт на сегашното правителство, влиза в противоречие с цялостната позиция не само на СДСМ, но и на останалата опозиция за процесите, които текат в тази страна през последните 18 месеца. Обяснението за спадането на рейтинга на сегашното правителство в Р Македония с това, че реформите никъде не са популярни, е буквален паралел с твърдението на българското правителство за спадналия му рейтинг, въпреки допълнението, че за това играе роля и погрешната кадрова политика на ВМРО-ДПМНЕ. Паралелът на българския автор не е удачен и показва нежелание да се задълбочава в действителните процеси, които текат в Р Македония и затова резултатът от него е, че разлая кучетата и съживи позаспалата антибългарска кампания. А засяга и самото ВМРО-ДПМНЕ с твърдението, което “Утрински вестник” извежда в заглавие, че македонското правителство дойде на власт с тази партия, но ръководи заедно с комунистите.

Между публикациите на българска тема в скопския печат е и кореспонденция на Ройтерс от София, че България е аутсайдер в стремежа си за членство в Европейския съюз. Тя е поместена във в. “Нова Македония” от 8 / 9 юли и се печата без коментар. Софийският в. “24 часа” от 5 юли, всъщност в препечатка на в. “Нова Македония”, съобщава, че българи не са замесени в атентата срещу предишния президент Киро Глигоров. Както знаем, непосредствено след атентата преди години се търси българска следа в лицето но “Мултигруп”. Отново се повдига въпросът за оплакването но ОМО “Илинден” – ПИРИН пред съда в Страсбург по повод забраната му от българския Конституционен съд. А “Утрински вестник” от 26 юли съобщава, че жалбата ще бъде разгледана в Страсбург на 12 септември. Само че тук проблемът се разширява до защита на правото на “македонското малцинство” в България.

Може да се очаква, че в хода на започващата от 11 август предизборна кампания в Р Македония за местните избори антибългарската кампания отново ще заеме водещо място в борбата на опозицията.

София, 8 август 2000 г.
Проф. Добрин Мичев
Проф. Стефан Радулов