St. Cyril and St. Methodius - European Saint Patron

click on the US flag for English Language 

Цензурата изхвърли “бог” от химна за братята

Политиката не пощади святата песен

Св. Св. Кирил и Методий - Съпокровители на Европа

Дълго време ни бе внушавано, че Кирил и Методий са едва ли не революционери и в областта на църковната догматика. Всъщност Константин Кирил Философ просто защитава каузата си по време на знаменития спор с римските богослови не с друго, а с цитати от Светото писание. А именно, че "всички езици ще хвалят Бога". И се позовава на същестуващата отдавна практика множеството християнски народи - от Ирландия до Грузия - да четат Евангелието и да водят богослуженията на родните си езици. Именно този момент от делото на Кирил и Методий им отрежда особено място в българското обществено съзнание през Възраждането. И още тогава в известен смисъл ги "политизира". Защото по време на борбите за църковна независимост тяхното историческо дело е не само стимул. То се превръща и в казус против гръцката Вселенска патриаршия. А в крайна сметка - и като символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Затова празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в една или друга степен като общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата и против турското управление, и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение придобива празникът на двамата братя след Първата световна война. Покрусеното от националната катастрофа българско общество търси своебразен реванш именно в областта на културата и духа. Точно тогава започва да се акцентира на общославянския и общоевропейски характер на делото на солунските братя. Началото на Втората световна война и временното обединение на българите изкушава управляващите да се опитат да го превърнат и в символ на възкръсналата от ньойските окови България. Не случайно предаването на властта от германските войски на българските в Охрид - града на Кирило-Методиевия ученик Климент - е извършено на 24 май 1941 г. Особено грандиозно честване било предвидено за следващата 1942 г. Факелен маратон е трябвало да пренесе "вечния български огън" от старите столици - Плиска, Преслав, Велико Търново и Охрид до София, за да завърши там с грандиозна манифестация парад от 6 блока, изобразяващи живи картини от историята на България и народния бит. В последния момент обаче управляващите преценяват, че левицата може да използва честването за демонстрация на солидарност със СССР и другите славянски народи, воюващи с Германия. Затова под предлог за възможна бомбардировка на съюзниците парадът е отменен. След 1944 г., както и всичко друго, празникът бе идеологизиран. Акцентира се главно на общославянския елемент на създаването на писмеността. Беше някак неудобно малка България да е дала азбуката на великия руски народ... А през 60-те години в името на добрите отношения с тогавашна Югославия в политбюро на БКП дори се обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за "македонската народност" на Кирил и Методий. Така и най-светлият български празник не успя да се опази от идеологемите на тоталитаризма. Макар че те бяха краткотрайни и без съществено въздействие върху общественото разбиране на празника. За сметка на това текстът на "Върви народе възродени", написан на един дъх на 15 май 1892 г. от Стоян Михайловски, търпи жестока цензура. Бог, разбира се, е изхвърлен от втория му куплет. Цялото последно изречение е подменено с "напред и все напред върви". В четвъртия куплет в името на борбата с "великобългарския шовинизъм," думите "духовно покори страните, които завладя със меч" са заменени с "ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч". А всичко след шестия куплет бе просто отрязвано от читанките и предадено на забрава. Сигурно защото и там се говори за вяра и за апостоли. А най-вече - за българската (а не славянската!) писменост, обходила "целий мир". Странно е само едно - че и днес пълният текст на химна ще прозвучи навярно само на официалните академични празненства. Лошо предзнаменование е, когато една нация се отказва от стиховете на поетите си.

Цар Борис I                                                                         Кръщението на Цар Борис I

Седмочисленици

Константин СЪБЧЕВ