Академиците, член-кореспондентите, професорите, доцентите и старши научните сътрудници на МНИ се обръщаме към Вас като ръководител на СДСМ и като инициатор на последните антибългарски екстремистки прояви, свързани с решението на Конституционния съд на Р България.

Далеч сме от мисълта, че Вашата старо-нова партия е в състояние да промени същността си. Тя пак провежда традиционната си политика, на съвестта на която тежат десетки хиляди избити, интернирани и прокудени граждани. Накратко, тя може да бъде охарактеризирана като: антиевропейска, антинатовска, антибългарска, антиалбанска и единствено просръбска. Това си е Ваш избор, но той създава непрестанно напрежение на Балканите.

Драстичните антинатовски палежи и примитивните антибългарски лозунги и расистки изстъпления, че българите са татари и африканци, са част от общ сценарий, имащ за цел да даде последно рамо на режима на Милошевич. Защото също не е случайно, че всички те се появяват в трудни за него минути, каквито са отново сегашните. До каква изолация в света може да бъде доведена Р Македония е въпрос, на който Вие ще отговорите пред историята.

Не можем обаче да бъдем безразлични към поведението на Вашата парламентарна група в Народното събрание, внесла Проекта за Декларация в подкрепа на ОМО “Илинден”. В съзвучие с това са и речите на ораторите от сателитните Ви сдружения на антибългарския митинг от 10 март т.г.

Вие с подопечните Ви непартийни формации съзнателно заблуждавате известна част от народа в Р Македония по следните въпроси: 1/ че ОМО “Илинден” е македонска организация; 2/ че не била сепаратистична; 3/ че МНИ преиначава историческата истина.

Ще разгледаме поотделно всеки един от тях, за да разсеем измамите:

1. Чия организация е ОМО “Илинден”?

Би ли могла тя да бъде разглеждана като македонска, след като една част от нейните създатели сами признават, че са били на щат в Югославското посолство в София, където са получавали месечна заплата в долари директно от Съюза на борците в Р Сърбия.

Каква македонска организация е ОМО “Илинден”, когато е изпълнявала преките директиви на посланика Миленко Стефанович, консула Михайло Дабидич, юриста Е. Карабегович, културното аташе Милица Кнежевич? Каква македонска организация е ОМО “Илинден”, след като интервютата с нейните ръководители се водят от “македонски” журналисти с фамилни имена на -ић? Може би от сръбска в началото, тя се е превърнала в просръбска, когато финансирането вече е било поето лично от Вас, г-н Цървенковски, по време на Вашето премиерство. И какъв е този “македонски” идеал, който изчезна в дразги с разпадането на организацията на осем крилца и перца при разпределението да дойче марките и на канадските и австралийски долари. Скопските медии широко отразиха връзката на ОМО “Илинден” със структурите на зловещата УДБА.

В книгата на Кр. Илиев “Дека сме сръбски мекерета е точно (истината за ОМО “Илинден”)” от 1992 г. е описан разговорът на журналиста Ст. Марчев с г-н Кр. Илиев ­ бивш секретар на ОМО “Илинден”. На въпроса “Кои политически личности тук в Р Македония пряко стоят зад финансирането на ОМО “Илинден” ?” бившият секретар Кр. Илиев отговаря: “Политическите личности това са - Бранко Цървенковски, председател на СДСМ (бившия съюз на комунистите)”. След Вас са посочени още:Славко Милославлевски ­ бившият председател на Социалдемократическата партия, Драги- ша Атанасовски - председател на Съюза на комунистите ­ Движение за Югославия, Никола Тодорчевски ­ бивш секретар на външното министерство на Македония, Венко Дамяновски ­ секретар на Блаже Ристовски (с. 11-12).

Накратко, създадена и поддържана финансово от сърбите, ОМО “Илинден” по-късно започва да се финансира лично от Вас и от остатъчните звена на УДБА. Членовете на ОМО “Илинден-ПИРИН” са същите, каквито са били и на ОМО “Илинден”. Дейността и на двете организации е насочена срещу териториалната и духовна цялост на Р България, тоест, тя е неприкрито противоконституционна. Ние обаче сме удивени, че сегашните управляващи в Р Македония, и по-специално министърът М. Треневски, не са наясно за чисто сръбския произход и финансова подръжка на ОМО “Илинден”.

2. ОМО “Илинден - ПИРИН” се самообявява “за пряк наследник на ОМО “Илинден”. И това не бива да ни изненадва, като имаме предвид че нейният ръководител Ив. Сингартийски е участвал и в учредяването на организацията майка. От програмата на ОМО “Илинден” става ясно, че тя се бори за отцепване на областта от българската държава във военно, политическо, религиозно и културно отношение. Опитът на ОМО “Илинден - ПИРИН” да прикирие държавния сепаратизъм се проваля от Декларацията на митингуващите сателитни организации в Скопие, където черно на бяло се говори за защита на македонска територия в България (вж. точка 5.8 от Декларацията). Защита на македонска територия от кого? Не смятате ли, че сте отишли твърде далече с апетитите си? Няма съмнение, че е повече от скандално една държава (възникнала преди 8 години, и все още имаща странно име в ООН като БЮРМ) да обявява част от територията на съседната държава (създадена преди 13 века) за собствена и да й заповядва на митинги, че върху тази територия самата България трябва да създава чужда /сръбска/ идентичност. Възможно е, г-н Цървенковски, заблудата Ви да е искрена, но, повярвайте у нас в Пиринско двеста и петдесетте хиляди македонски българи са най- добрите българи в България. Историкът Отец Паисий и филологът Неофит Рилски, които са от този край, първи през Възраждането запалиха факела на българската народност и той не е загаснал и до днес. Македонските българи от Пирин съхраниха своята българска идентичност и не се промениха под влияние на чуждите идеи на Тито, Джилас, Темпо, Колишевски и мн. др., защото, слава Богу, те нямаха “щастието” практически да ги изпитат на гърба си. Те, както и “тримилионното” бежанско население трайно носят в сърцето си светлите завети на възрожденските просветители като Миладиновци, Гр. Пърличев, Р. Жинзифов, а също така и на революционните дейци като Г. Делчев, Д. Груев, Хр. Татарчев и др., които, както знаете ­ по техни признания ­ се самоопределят като македонски българи. С други думи, напразно сте си харчили и ще си харчите парите (с взетото решение за засилване на разузнавателната дейност у съседите), за да променяте съзнанието на цвета на българската нация. По понятни причини македонските българи са най-родолюбиво настроената част от българското общество. Те не са вградени в българската държава, както твърдите, а са най-ревностните й защитници. Македонските българи се гордеят със своята 13-вековна българска държава, която през цялото Средновековие е излъчвала култура в цяла Източна Европа и благородно се е съревновавала с латинската в Западна Европа. Държава с такова блестящо минало не може да няма още по-блестящо бъдеще.

3. Многократно опозиционният печат на Р Македония настояваше за вмешателство в законодателната дейност на суверенна България със заповеди за промяна на конституцията, за закриване на институти, за забрана на вестници, за намеса във военното и образователно дело и пр. В дългия черен списък от “мероприятия” попадна и МНИІ-София, който има зад гърба си повече от три четвърти вековна история. В него в миналото са взимали участие световно известни български учени от всички крайща на изстрадала Македония. По документирано предложение на Тито МНИ бе закрит през 1947 г. с решение на ЦК на БКП и с личната намеса на Г. Димитров. След демократичните промени през 1990 г. МНИ бе отново възстановен. Верен на своята агентурна същност т. нар. акад. Бл. Ристовски предложи възвръщане към комунистическите времена и повторение на югославската (сръбската) процедура за груба намеса във вътрешните работи на съседна държава. Членовете на малобройната ОМО “Илинден-ПИРИН”, в по-голямата си част слабограмотни хора, повториха скопския средновековен призив на Блаже. Разбира се, в конгресната си декларация в Кресна, без да са чели, а камо ли да са разбрали специализираните филологически, исторически и демографски издания на Института, те изпълниха внушенията на многоброините си гости-съветници от югозападната съседка. За съжаление в Скопие досега не са забелязали, че МНИ публикува предимно документи. Тогава, от какво се притесняват политическите лидери на скопската наука? Пред фактите и Боговете мълчат. Документите, които обнародва Институтът, много често са без коментар, за разлика от изданията в Скопие, където коментарните внушения са повече от текста на автентичните източници. За илюстрация ще приведем мислите на Кр. Мисирков, издадени от МНИ в книгата “Прозрения” ­ 2000 г. Те дават категоричен отговор на всички “икономически” въпроси, повдигнати от ОМО “Илинден-ПИРИН ”. Нарочно ще цитираме Кр. Мисирков, тъй като в края на 1999 г. у вас в резултат на социологическа анкета той бе обявен за най-големия македонец (македонец №1) на ХХ век. След него изостана Бл. Конески, та дори и Г. Делчев.

След отказа си от идеите на Ст. Новакович в македонистичната си книга “За македонцките работи”, за която Кр. Мисирков обявява, че я е написал “като импровизиран политик”, той става автор на редица българистични студии. Но кои са по-точно проблемите?:

А. Проблемът за Македонската православна църква, която в момента не е призната от никоя друга църква в света (и най-вече от сръбската). Преди повече от 70 години Мисирков отговаря така: “По основаването на самостоятелна сръбска архиепископия ние требва добре да помниме, оти сръбската църква дотогава е била само една далечна, малокултурна и малоприветна епархия на “Охридската архиепископия на цела България” и оти следователно, само от тогава сърбите започнаха самостоятелен духовен живот, когато пък Македония е имала своя българска национална култура”.

Коментарът е излишен.

Б. Проблемът за езика и за историята на Македония. Най-цененият в Р Македония автор Кр. Мисирков отговаря: “Ние македонците доброволно си избрахме един с българите литературен език още преди Освобождението на България. Забраняването на сърбите да употребяваме този наш литературен език, което е едничката връзка между нас и българите, е едно от въпиющите нарушения на човешките права”. И по-нататък: “Когато ни се забранява да се наричаме българи, да изучаваме българската история и ни се предлага да се срамуваме от всичко това, което би било общо между нас и българите, стига да изучим родната си македонска култура и история, за да се убедим, че ние сме различен от сърбите народ”. Мисирков е принуден да възкликне: “Какво сръбско има в тая чисто българска страна, която си остава такава от VI век до днешен ден, въпреки всичките превратности на историческата съдба”.

Коментарът е излишен.

В. Проблемът за идентичността на македонците. Превърнатият в култ в Р Македония Мисирков пише: “Ние сме българи, повече българи от самите българи в България”; “Населението на Скопйе и на Скопско е чисто българско”; “Сърбите не само искат да колонизират Македония със сърби от други земи на Югославия, но искат още да убият нашето българско съзнание”; “Те ни отнеха правото да се наричаме българи, дори македонци, те ни натрапват свои училища със своя наука, също толково фалшива и езуитска, колкото е била фалшива и езуитска личността, учението и дейността на свети Сава”; “Най-после те се хванаха на мисълта за особена македонска народност, която наместиха в Южна Македония”.

Коментарът е излишен.

Г. Проблемът за националната същност на културата, обичаите и традициите в Македония. На въпроса за фолклора най-именитият автор в Р Македония Кр. Мисирков отговаря: “Крали Марковите песни в Македония са от български произход и говорят за българско влияние върху сърбите, а не обратно”; “Българският епос съгласно с летописните данни говори за българско национално самосъзнание на македонците в XIV в. и в следващите векове до наши дни”.

Коментарът е излишен.

Д. Проблемът за “накърнените” граждански свободи на македонците в България. Най-популярният автор в Р Македония Кр. Мисирков точно формулира: “В съседната на Сърбия България македонците и македонската интелигенция не само се ползват с пълна лична свобода, със свобода на словото, на събранията, на самоопределение, но и с уважение за тяхното легендарно себеотрицание в полза на поробената си разкъсана родина. Заплели се в различни лъжи, в опитите си да смажат душите на македонското население, сърбите извращават цялата история. В тази сръбска логика, в тия сръбски чувства има нещо ненормално, което свидетелства за неблагополучието на сръбския държавен и народен организъм”.

Коментарът е излишен.

Е. Проблемът за етническата територия на Македония. Най-известният автор в републиката Кр. Мисирков сочи, че “с помощта на интриги и на балкански съюзници, те (сърбите) завладяха по-голем дел от Българска Македония. Обаче тези придобивки от 1912 г. предизвикаха войната от 1913 г.; те предизвикаха войната между сърби и българи в 1915-18 г. и ще предизвикат още безкрай много войни, ако “Душановата империя” не бъде ликвидирана, както през XIV в. върху принципа на самоопределението на народите”.

Коментарът е излишен.

Ж. Проблемът за позицията на българската наука. Най-обичаният в Р Македония автор Кр. Мисирков категорично заявява: “Напразно сърбите приписват на българите извращения на историята. В това отношение българската наука не заслужава укор”.

Коментарът е излишен.

Трагедията на македонизма, израсъл върху сръбска лъжа, достига своя апогей във факта, че “македонец №1 на ХХ в.” се самоопределя като българин, като не прави разлика между македонец, македонски българин и българин.

Виновен ли е МНИ, че фактите са такива?

От всичко, казано дотук, става ясно, че общият път към Обединена Европа налага уважение към документите, за да има истинско добросъседство и разбирателство между двете държави. Пещерният антибългаризъм, антиалбанизъм, антигърцизъм и въобще антиевропеизъм са излишни. Повикът за поддържане на шпионски структури в съседни страни е учудващ.

Балканският провинциален рефлекс в отношенията Ви с България, изграден върху обърнатия историцизъм с измислена античност, Средновековие и Възраждане няма бъдеще. Измислиците Ви за “българизация” в Р Македония при заемането на всички отговорни постове в държавните, политическите, икономическите и културни институции от етнически сърби са смешни. Решението на КС срещу привнесения отвън антибългарски сепаратизъм на една незначителна група от хора е единствено справедливо. Позоваването на данни от времето на насилственото преброяване през тоталитаризма у нас говори, че и Вие, като белградските Ви наставници, не искате да скъсате с епохата, която светът осъди и отхвърли. Нашата реакция, г-н Цървенковски, е категорична, защото Вие непрекъснато говорите от наше име. Най-искрено Ви заявяваме, че НЯМАМЕ НИЩО ОБЩО С ВАС И СЪС СЪЧИНЕНИЯ ВИ ИДЕНТИТЕТ, който е македонистки, т.е. неприкрито сръбски.

Идентичността на македонските българи от Пирина и на бежанците от Вардарска и Беломорска Македония в България е непроменена, независимо от това как се нарича тя ­ македонска или българска. Разлика няма. Сам виждате, че всички интелектуалци, с които се гордеете, в това число и македонецът на ХХ в., се чувстват като македонски българи. Същото е положението и у нас. Затова не се самозалъгвайте с химерни планове, които у македонските българи в България не предизвикват дори и най-малката симпатия. Крайно време е да преустановите да служите на силите, които в последните 10 години водят войни и разединение на Балканите и непрекъснато създават напрежение. Време е да престанете да делите сина от бащата и противопоставяте брат срещу брата. Поемете искрено протегнатата ръка на приятелска България.

23 март 2000 г. От Македонския научен институт - София

---

BACK